Историите ON AIR

Събота от 19:00 часа
още

Историите ON AIR: Дисциплината - майка на правилата

2020-та се оказа преломна година

12.12.2020 | 20:38 Редактор: Юлия Христова

Дисциплина! Каква свещена дума и как малко я разбират!? Това възкликва преди повече от век генерал Георги Вазов, превзел Одрин по време на Балканската война. Той обичал да казва, че дисциплината води към победата, но не я печели. Печели я съгласието. Затова не трябва да се искат невъзможни и неизпълними неща, а в трудните моменти е важно да се дава пример.

2020-та се оказа преломна година. Тя изпита дисциплината и възпитанието на хората по целия свят. Невидимият коронавирус промени начинa на живот и постави правилата на първо място. Европа и Америка започнаха да се лутат между страха и бунтарството. А в далечния изток – в Китай, в Сингапур, че дори и в Австралия се стегнаха и за да запазят здравето и живота си – без съпротивление се съобразиха с наложените забрани. И ако в средата на февруари в Китай заболелите от Ковид-19 на ден бяха по около 7 хиляди души, то на 7 декември – те са 12. През есента броят на инфектираните в цяла Европа започна да нараства. Тогава всички държави започнаха да затягат мерките.

Заболеваемостта от Ковид в България също се повиши. На 20 октомври за първи път новорегистрираните с положителен PCR надхвърлиха хиляда души на ден. Тогава правителството реши да въведе ограничения. Затвориха заведенията, големите търговски обекти и фитнесите. А предложението – задължително да се излиза с маска на открито, претърпя промяна.

Новите ограничителни мерки срещу Kовид предизвикаха вълна от протести в цяла Европа. Недоволни излязоха по улиците на Германия, Великобритания, Франция, Чехия, дори и Италия, която пострада най-много през пролетта, за да изразят недоволството си от ограниченията. И дали заради силната държавна машина там, дали заради контрола или заради самосъзнанието на хората в Западна Европа наложените мерки все пак се спазват. У нас също има несъгласни с рестрикциите, но основно срещу маските и недостатъчното помощ на държавата за отделните бизнеси. Българите не по-малко се страхуват за живота си, но въпреки това е голям процента на тези, които се съпротивляват срещу правилата.

Според социалния психолог професор Антоанета Христова на нашенеца му липсва не само дисциплина, а и система, която да изгражда личности, уважаващи реда: "По своята същност правилата и реда създават, между другото и тяхното спазване, усещането за свобода. Да кажа най-общо, че консерватизмът и либерализмът се делят именно по това. Консервативният подход към управлението е това, че редът създава свобода. Защото спазвайки го, ти уважаваш другия и знаеш вратата по кой начин да я отвориш, за да постигнеш целите си. Либерализмът е обратно. Той изисква много по-голяма гъвкавост. В много по-висока степен на неопределеност живеят хората в тази система и затова правилата не са на такова ниво на ценност, каквото е при консерваторите.“

Три неща ни правят крайно недисциплинирани, казва актьорът Николай Урумов, който е изиграл над 160 роли в театъра и киното: "Първо от семейството. Второ от училището и трето от църквата, които все пак живеят по някакви правила, по някакви канони, по някакви закони. И когато ти още от малък в семейството си възпитан в духа да спазваш законите и правилата и твоите родители ти дават пример в това как трябва да се спазват законите и правилата, после отиваш в училището – там продължаваш да спазваш тези правила и не се толерира неспазването на правила нито от родители, нито от останалите членове на обществото, след това църквата със своята много важна и стратегическа роля също, която е стожер на отстояване на морални и етични ценности тя също регулира така спазването на някакви и изграждането на личността като човек, който спазва и живее по правила. Когато има анархия в обществото... Когато има някакъв вид мизантропия, тогава няма как да има спазване на правила.“

Красимир Георгиев е председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите. От 30 години обучава младите шофьори и пред очите му са преминали три поколения българи у които е видял тъжната промяна как авторитетите губят своята роля. А морала и ценностите отстъпват пред материалните нужди: "Причините са комплексни. Като започнем от детската градина, където нашето дете никога не е виновно. Виновна е учителката, възпитателката, леличката, байката там, където стои на вратата, но никога нашето дете. Не е виновен нашият син, че е ударил учителката. Виновна е учителката, че е писнала, тя трябва да се усмихва, когато я удрят. Ето, всичките тези неща произвеждат едно поколение консуматорско. Едно поколение, което и докато спи, спи с мисълта, че има само право, няма задължение. Че, ако все пак някой му наруши неговото изконно право, тате веднага ще се обади или ще отиде и ще вдигне голям скандал. Тук мога малко да хвърля вина и на медиите. Защото, когато една учителка... явно и е дошло дотук от мамините синчета и дъщерички и ако си е позволила по-груб тон с ученика, медиите ще я разкъсат. "Как може на това мамино детенце да му се държи такъв тон!?“ Това мамино детенце след това гази хората по пътя. Отнема човешки животи.“

Правилата са, за да се нарушават си мислим ние. Може би защото често деянията остават без последствия. Но какво ще се случи, ако всеки от нас прави каквото си иска без да се съобразява с другите? Не е възможен свят без закони, защото, ако тях ги няма, ще настъпи хаос и безхаберие.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

1
1 rate up comment rate down comment 0
анонимен
преди 3 месеца
Ние сме недисциплиниран народ, затова сме напът да станем бананова република. Сигнализирай за неуместен коментар