Историите ON AIR: Как спряха проекта "Рила"

В края на 60-те години на 20 век България е била на трето място в света по изграждане на язовири. Тогава преди нас са само Съединените Американски щати и Япония. Освен това до 1980-та година всички изкуствени водоеми са построени със собствени сили и средства на държавата. Около 3000 са язовирите на територията на страната ни като само 11 от тях са довършени след 1990-та година.

През 70-те години на миналия век Институтът за проектиране и проучване "Енергопроект" започва да чертае планове за прехвърляне на рилски води от Западните Родопи в София и Тракия. Целта е била да се осигурят допълнителни количества вода за столицата и да се изградят язовири, които да захранват Дупница, Благоевград и други населени места по поречието на река Струма.

Проектът става популярна под името водоснабдителен комплекс "Рила". В него още по време на социализма започват да се наливат пари. Стартират и строителни дейности по някои от съоръженията.

През юни 1989-та година независимото сдружение "Екогласност" започва кампания за спиране на строителството на водоснабдителния комплекс, защото според екоактивистите е той е самоцелен и несъстоятелен. В своето обръщение към гражданите и правителството организацията пише, че населението на София е един милион и 300 хиляди души и на всеки от тях се пада по 640 литра вода в денонощието. Количество, непостигнато в много от столиците на най-напредналите държави. Според „Екогласност" недостигът на вода в сушавите години основно се дължи на некачествената ВиК инфраструктура и загубите по мрежата.

През юни 1989 година независимото сдружение започва да събира подписи за спиране на проекта. Седмица преди 10 ноември същата година подписката е внесена в Народното събрание, а след промените изграждането на водоснабдителният комплекс е спряно.

По ирония на съдбата само четири години по-късно в София настъпва голяма водна криза. Тя е предхождана от няколко поредни години на суша. Въпреки това язовир „Искър" който снабдява града с вода през цялото време е подавал такава и на металургичния комбинат „Кремиковци". И така през 1994-та година кранчетата на чешмите в столицата пресъхват. Въвежда се режим на водата. Тогава е довършена една от деривациите, която е била проектирана във водоснабдителния комплекс.

Със спирането на проект "Рила" Благоевград остава без язовир. Областният град разчита единствено на течащи води. А населените места, които се водоснабдяват по този начин са застрашени от режим на водата през летните месеци, когато реките почти пресъхват.

Вижте целия филм на Миглена Георгиева във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК