Историите ON AIR: Освобождението през погледа на Вазов

В 1900 година, когато са изминали едва 22 години от Освобождението на България, народният поет Иван Вазов описва спомените си за онова време в разказа "Първите дни на свободата". Той е огорчен, че на новото поколение се "натяква известна хладнина и равнодушие за миналото". И пита - виновно ли е то? Отговаря си сам с думите: "То не познава миналото, не го е видяло. За това ново поколение българската история започва след Освобождението, защото се е родило или е расло огряно и топлено от лъчите на свободата, без да е страдало и преживявало онова, което я предшества".

По време на Руско-турската освободителна война Иван Вазов е на 28 години и е писар в губернаторската канцелария в Свищов, откъдето се следят събитията от фронта.

В "Първите дни на свободата" патриархът на българската литература пише: "Ние от високия бряг гледахме нетърпеливо как идеха по моста все нови полкове, все нови войски със знамена, с песни, опрашени, морни… Идеха, идеха, идеха, нямаха край. Между това взеха да дохождат на купове бежанци от Тракия, подгонени от Сюлейманпашовите орди и от башибозуците подир отдръпването на генерала Гурка. Те идеха голи, окъсани, нещастни, носейки в душите си скръбта за изгубените огнища и изгубените ближни. Тези бедни хора не чувствуваха, не можеха да чувствуват радост от освободителната война - тя за тях се изразяваше в най-ужасното разорение и нещастия".

Победоносното движение на руската армия е спряно от несполуките при Плевен. Телеграмите от бойното поле са малко, а когато все пак пристигне вест, тя остава тайна за редовите служители в свищовската администрация. Иван Вазов разказва, че само по лицата на руснаците разбирали какво се случва на фронта.

На 26 август 1877 година руската армия за трети път атакува Плевен, но и този щурм не е успешен. В боя падат убити 13 хиляди руски и румънски войници. Жертвите от турска страна са в пъти по-малко - три хиляди души. Подвизите на Осман паша привличат вниманието на военните кореспонденти в Европа и всички вестници на стария континент пишат за руския провал при Плевен. На 11 септември 1877 година руснаците свикват военен съвет, за да начертаят по-нататъшните си действия. Решават да повикат специалиста по фортификация - генерал-лейтенант Едуард Тотлебен. С пристигането си в района на Плевен той оценява характера на местността и профила на турските укрепления и отсича, че няма армия, която с открита сила да превземе тази твърдина. Предлага да оставят корпуса на Осман паша без храна, без боеприпаси и без подкрепление. За целта е сформиран нов Особен отряд под командването на генерал Гурко, който да ликвидира етапни пунктове, през които се снабдява турската армия в Плевен.

Градът е освободен на 10 декември 1877 година. За тази победа Вазов пише: "Помня разкаляния под навъсеното и студено небе Свищов, цял пиян от радост при великото известие за великата победа. Светеха лицата на руските офицери, светеха лицата на българите, светеха, сякаш, и калните улици, светеха къщята български, светеха дори от радост и изпразнените турски махали с къщя без врати и прозорци, без стъкла и черчевета, ограбени и оголени до влакно... Да, всичко светеше. Българите тогава не знаеха как да празнуват: няколко бедни пряпорчета с руски трикольори – понеже нямахме още национално, знаме, – но никога Свищов не е празнувал тъй светло, никога българската душа там не е ликувала по-възторжено".

Събитието е възпято и в стихотворението "Плевен падна!".

ПАДНА ПЛЕВЕН!

"Падна, падна в грозен бой!

Турска сила съкруши се,

полумесец помрачи се -

няма веч да светне той!

Българийо! Възликувай!

Мир славянски, тържествувай!"

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877 - 1878 година. Августовските боеве между защитниците на прохода и турската армия са наречени Шипченска епопея.

Войната приключва на 31 януари 1878-ма година с одринското примирие, а на трети март е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. С изключително вълнение Иван Вазов описва сълзите от радост на българите дочакали освобождението в разказа "Велики спомени в печални дни".

Днес много се спори по темата дали Русия ни е освободила. Неоспоримата истина е, че след тази война на картата на света отново се появява България. Почти век и половина след края на руско-турската война от 1877 - 78-ма година обществото ни продължава да е разделено по темата. И едните, и другите привеждат аргументи в своя полза, но римският оратор Квинтилиан казва, че историята трябва да се разказва, а не да се доказва.

Вижте повече по темата във филма на Миглена Георгиева.

Снимка: БГНЕС