Смята се, че гайдата идва от Близкия изток. Древноримският историк и биограф Светоний е оставил записки, според които любимият музикален инструмент на император Нерон е именно гайдата. В Рим са я наричали тибия утрикулария. През Средновековието бързо се разпространява из цяла Европа и приема различни форми. Днес по света са известни над сто вида гайди.

"Навремето във Франция гайдата е била част от класическия симфоничен оркестър. Първоначално музикалният инструмент на външен вид прилича на кларинета. След това му прибавят меха, който служи за резервоар на въздух и така свиренето става по лесно", казва Щильон Неделчев, старши учител по гайда в Националното училище за фолклорни изкуства – Широка лъка.

"Когато човек чуе гайда, сърцето му заиграва", казва основателят и ръководител на гайдарския състав "Сто и една каба гайди" Костадин Илчев.

Бай Диньо, както всички го наричат, за първи път надува гайдата когато е 12-годишен и от тогава не е спирал. Самоук е, но е обучил повече от 400 деца да свирят на този най-български музикален инструмент. Именно него търсят за съдействие от Фондация "Изкуството да живееш" по чиято инициатива на 16 май 2012 г. беше поставен световен рекорд от 333 каба гайди, които заедно свириха народна сюита. Музикалното изпълнение продължи 9 минути и 13 секунди, беше вписано и в книгата на Гинес.

Каба е турска дума и в превод означава "дебел, плътен". Използва се и когато трябва да се опише пълен, но физически слаб човек. Родопската гайда е наречена "каба", заради дълбокия ѝ тембър, който я отличава от по-пискливите оркестрови гайди, известни у нас като "джура".

Гайдата е традиционен народен инструмент. На нея свирят в цяла Европа, Северна Африка, Близкия изток и Индия, но нито една не може да се сравни с звученето на нашата родопска каба гайда.

Вижте повече по темата във филма на Миглена Георгиева.