Светът се сби в Сирия – какво следва?

Сирия вече 7 години не е суверенна държава, а бойно поле, на което се сблъскват интересите на Великите сили и регионалните лидери. Залогът: влияние в Близкия изток и отклоняване на вниманието на населението на замесените страни от вътрешнополитически и икономически проблеми. Около шахматната геополитическа дъска днес седят големите играчи, които се противопоставят пряко и с алиансите, които сформират в опит да се позиционират възможно най-добре преди да слегне прахта от бомбите. Когато и ако изобщо се случи това.

Турция се уплаши от американската подкрепа за сирийските кюрди и техния Отряд за народна защита (YPG) и в отговор нахлу в Сирия, атакувайки ги в Африн. Ердоган дори заяви многократно, че ще продължи още на изток към Манбидж, където има разположени и американски военни. А тях заплаши с османски шамар – безразсъдна реплика за вътрешна консумация в контекста на вълната от яростен от антиамериканизъм, залял южната ни съседка в последно време. Целта e да се окаже натиск върху САЩ да изоставят считаните за терористи и врагове на Турция сирийски бойци. Те от своя страна пък получиха неочаквана подкрепа от сирийски отряди приближени до Асад в битката за Африн. Дали страхът от това да не останат сами без САЩ и Русия вв войната с Турция и наемниците й не предизвика кюрдите да диверсифицират съюзниците, приближавайки към Дамаск? Хипотеза, която изнерви Ердоган и постави в неудобна позиция Русия като медиатор между двете страни.

В същото време сирийските кюрди са основният съюзник на САЩ в Сирия – както в битката срещу ИДИЛ, така и срещу Асад. От американското министерство на отбраната обаче са инвестирали стотици милиони долари и военен ресурс в подготовката им, за да ги изоставят с лека ръка. Патова ситуация, от която трудно ще се намери изход. А срещите от петък в Турция между официални лица по оста Анкара – Вашингтон бяха меко казано безплодни. Нито Ердоган ще се съгласи на друго освен на прогонването на кюрдите на изток от Ефрат, нито Тръмп ще може лесно да обърне гръб на кюрдските си приятели.

Целия коментар прочетете в Труд.