"Немигранти" - за избора да останеш, когато светът те тегли другаде

Миналият уикенд беше премиерен за филма "Немигранти" - пълнометражният режисьорски дебют на Стефан Белов, сценарият е на Христо Христов ("Ятаган") и Стефан Белов, по идея на Христо Христов, продуцент - Христо Дерменджиев ("Ятаган"), с когото Investor.bg разговаря.

В центъра на актьорския ансамбъл са младите лица Мак Маринов, Александра Лашкова, Кирил Недков и Мартина Пенева. Съставът се допълва от специалното участие на Мария Статулова, както и от яркото присъствие на Калин Арсов, Николай Върбанов, Лидия Стефанова, Йорданка Йовева, Цветан Тодоров, Мина Каукова и Венцеслав Димитров.

"Немигранти" задава важните въпроси за бъдещето ни в България, като ги превръща в динамична и топла човешка история, пълна със ситуационен хумор, неочаквани обрати и сблъсък между поколенията.

- Господин Дерменджиев, как възникна идеята за сюжета на филма "Немигранти"?

- В нашия екип се шегуваме, че идеята идва от гледане на много други български филми. Знаете как обикновено контекстът е, че в България не е хубаво, трябва да се бяга в чужбина, разказва се колко е сиво и мизерно, как някой все мами и пр. Не искахме това да е поредният български филм, който разказва колко е лошо в България и решихме да разкажем точно противоположната история и да видим какво ще стане.

У българите пораженчеството се подсилва от там, че постоянно ни се насажда, че в България е лошо, но пък никой не говори, че има и хубави неща. Затова решихме да извадим точно това. Дори да са малко хубавите неща, решихме да направим филм за това.

Христо Дерменджиев, продуцент

Христо Дерменджиев е филмов продуцент, разпространител и преподавател в Нов български университет. От 1991 г. работи в киноиндустрията, като е съосновател на "Александра филмс" и основател на продуцентско-разпространителската компания "А Плюс Филмс". Сред филмите, с чието разпространение е свързана компанията, са "Мисия Лондон", "Тилт", "Кецове“, "Възвишение" и "Ятаган". Като продуцент работи по игрални и документални филми и сериали.

- На какво искахте да акцентирате?

- Много внимавахме да няма развяване на байраци, да няма патриотизъм в крайност. Когато искате хубав филм, трябва да има добър конфликт. Затова направихме така, че дори и "злодеят", който се опитва да убеждава колко добре е в чужбина, говори много правилни неща. Неговите аргументи за емиграция са много верни. Дори на моменти ти става по-симпатичен, защото говори верни неща. Именно това кара публиката да се замисли на чия страна е. Това е интересна игра със съзнанието на хората, защото ги караш да се замислят кое е правилното лично за тях.

- Разбирам, че поддържането на вътрешното противоречие е целенасочен похват…

- Точно така. Не искахме да вземаме позиция, но искахме да сложим нещата на масата и да видим кое ще надделее. Затова дори финалът не е дефинитивен – не казва останаха или тръгнаха. Идеята е да имаме сблъсък на крайности, два лагера, защото винаги някъде по средата е истината и всеки я открива за себе си.

- Прави впечатление, че един и същи персонаж минава и през двата свята… И това ли беше търсен похват?

- Да. Виждаме как героите минават през лични обрати, заемат и двете позиции, докато стигнат до своята истина. Целта е да предизвикаме полемика по темата – живот в България или в чужбина, като изтъкнем правилно аргументите. Виждаме, че и двете страни са прави и имат своите аргументи.

- Какво е посланието на "Немигранти"?

- Филмът всъщност не е за миграцията, а за приятелството. Защото ако имаш приятели и близки хора до себе си, това е което ти трябва. Дори елементът с парите и богатството е въпрос на интерпретация – ако вземаш много пари в Лондон, но нямаш среда, то в родното място си по-щастлив с по-малко. Нека не забравяме, че хората са социални същества, търсят постоянно общуване.

Посланието на филма е, че приятелите са най- важни. Не е важно къде си по света и колко пари имаш, а с кого си и как живееш в общност. Разбира се, има любовна история, чисто младежки проблеми, но без да се товари публиката. Цялата история води към приятелството, към това да си намериш щастието, а то не се намира като непременно избягаш. Защото ако си нещастен тук, ще си нещастен и там. Както казва една от главните героини: "Щастието не е на картата!".

Искахме миграцията да е фонова тема, да подчертаем ценностите на приятелството, любовта, смелостта да останеш. Посланието, което затваря историята, е хората да са заедно, да поддържат приятелства, без значение къде са.

- Защо предпочетохте отворен финал?

Финалът е отворен, защото искаме публиката сама да реши. В крайна сметка всеки си има вътрешна убеденост кое е правилно – да заамине или да остане. Ако залиташ в едното или другото, ще изгубиш едната част от публиката. А като сблъскаш и двете позиции, е интересно за всички. Именно този подход се опитвахме да запазим в целия филм – да не налагаме мнение.

- Вярвате ли, че обезлюдяването на селата в България може да се обърне като тренд?

Всичко може да се обърне, има начини да се намерят пътища. Вече има интересни бизнеси, развили се в малки населени места. Учудващо научих, че България е сред бързо развиващите се пазари на слънчева енергия в Европа. Неслучайно имаме и такъв мотив във филма. Като цяло малките населени места имат потенциал за много неща и индустрии, които да се развиват и да съживят градчетата.

- Може ли да говорим за промяна в колективната нагласа на българите към емиграцията?

- Виждаме този процес отдавна. Стандартът на живот се повиши, България вече не е евтината държава, която беше. По-добрият живот е факт. А в същото време при живот в чужбина ти липсват много неща, не само материални, богатството се измерва със средата, в която живееш.

- Изчерпа ли се донякъде психологическият модел, според който успешната реализация задължително минава през заминаване в чужбина?

- Сигурно за някои случаи не е така, за някои конкретни професии, например. Но у нас  също се променят нещата към добро.

- Какви са очакванията ви за възприятието на филма?

- Филмът е правен и за българите в чужбина. Очаквам силно да им въздейства. Те гледат българска телевизия, общуват помежду си и се надявам, когато гледат филма, да се замислят, а защо не и да се завърнат.

Снимка: А ПЛЮС ФИЛМС