Космически гама-взрив с неизвестен произход пръска радиация 27 дни

Астрономите регистрираха рекордна продължителност на рентгеновата активност и търсят обяснение за необичайното явление

28.10.2026 • 08:09
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Космически гама-взрив с неизвестен произход пръска радиация 27 дни
Космически гама-взрив с неизвестен произход пръска радиация 27 дни

Мощен космически гама-взрив с необяснимо поведение постави нов рекорд. Астрономите установиха, че източникът му е излъчвал рентгенова радиация дори 27 дни след първоначалната експлозия, съобщава Space.com.

Става дума за гама-избухването GRB 220706A, регистрирано за първи път на 6 юли 2022 г. Нов анализ на наблюденията разкрива изключително продължителна активност, която не се вписва в обичайните представи за подобни космически явления.

Досега късно рентгеново излъчване при такива избухвания е било наблюдавано най-много около шест дни след първоначалната експлозия. При GRB 220706A учените са установили активност цели 27 дни по-късно.

Какво поддържа космическия взрив?

Гама-избухванията са сред най-мощните експлозивни явления във Вселената. Те освобождават огромни количества енергия и често се свързват със смъртта на масивни звезди, които се взривяват като свръхнови и могат да образуват черни дупки.

В случая с GRB 220706A астрономите са открили признаци, че явлението е свързано с гибелта на звезда. Необичайно продължителната рентгенова активност обаче остава без категорично обяснение.

Една от разглежданите хипотези е, че след експлозията се е образувал магнетар – неутронна звезда с изключително силно магнитно поле и бързо въртене, която е продължила да захранва излъчването.

Друга възможност е изхвърлената при взрива материя да е взаимодействала с плътни газови обвивки, отделени от звездата преди нейната гибел.

Гигантска звезда може да крие отговора

Учените разглеждат и сценарий, при който източникът на взрива е бил изключително голяма звезда. След разрушаването ѝ част от веществото може да е продължило да пада към центъра и да поддържа отделянето на енергия.

Според изчисленията подобен механизъм би могъл да се осъществи при син свръхгигант с радиус около 1000 пъти по-голям от този на Слънцето.

Засега нито една от хипотезите не дава окончателен отговор за природата на необичайното явление.

Изследователите се надяват бъдещите наблюдения с рентгеновата космическа обсерватория Einstein Probe да помогнат за откриването на други подобни избухвания и да изяснят какво може да поддържа толкова продължителна активност след гибелта на масивна звезда.

Снимка: iStock


  • Последни
  • Четени
Любопитно виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички