Какво означава "Не е честно" от устата на детето и как правилно да реагират родителите

Децата често използват определени фрази, зад които се крият много повече емоции, отколкото изглежда на пръв поглед. Сред тях са "Не мога да го направя" и "Не е честно".

Родителите и бабите и дядовците нерядко чуват подобни реплики, когато едното дете получи награда, а другото не, когато малчуганът трябва да подреди стаята си или просто не желае да ходи на училище.

Дийна Марголин и Кристин Галант, създателки на популярната платформа за родителски съвети Big Little Feelings, също се сблъскват с подобни ситуации в собствените си семейства.

Техният проект има над 3,5 милиона последователи в Instagram и предлага практически подходи, основани на научни изследвания, за справяне с детските емоции, ежедневните конфликти и изграждането на по-спокойна семейна среда.

Двете специалистки признават, че в такива моменти възрастните често са изкушени да се защитават или да влязат в ролята на съдия, който решава кой е прав. Според тях обаче много по-важно е да разберат какво действително се опитва да изрази детето.

Пред изданието Parade Марголин и Галант обясняват какво се крие зад думите "Не е честно" и как родителите могат да реагират правилно, дори когато ситуацията е напрегната.

Какво всъщност означава, когато детето казва "Не е честно"

Според специалистките подобна реплика често е начин детето да изрази неприятно чувство, което все още не може да обясни с думи.

"Когато чуя това, се опитвам да погледна на ситуацията по различен начин. Казвам си, че детето всъщност ми споделя: "Не ми харесва как се чувствам и искам да разбереш защо". Затова, когато чуя, че нещо е несправедливо, се опитвам да разбера какво стои зад този дискомфорт", обяснява Марголин.

По думите ѝ най-голямата грешка е възрастните да приемат изказването буквално и веднага да започнат да доказват дали дадена ситуация действително е справедлива.

"В такива моменти не става дума за това кой е прав и кой греши. Не е необходимо да бъдем съдии. По-важно е да покажем на детето, че го забелязваме, че ни е грижа за него и че сме готови да го изслушаме. Трябва да му дадем възможност да сподели чувствата си", допълва тя.

Как да реагираме, без да задълбочаваме конфликта

За много родители е трудно да запазят спокойствие, когато чуят обвинение в несправедливост, особено ако полагат усилия да се отнасят еднакво към всички деца в семейството.

Експертите обаче съветват вместо да приемат думите лично или да реагират отбранително, възрастните да признаят чувствата на детето и да проявят искрено любопитство към причината за недоволството му.

"Винаги се опитвам да разбера какво стои зад подобно изказване. Най-бързият начин да прекъснем разговора е да започнем да обясняваме колко нелепо е оплакването", посочва Галант.

Тя дава пример със ситуация, в която две деца спорят за цвета на даден предмет или за това кой какво е получил предишната седмица.

Според нея подробните обяснения защо едното дете е получило нещо сега, а другото по-рано, могат да попречат на възрастния да разбере истинската причина за недоволството.

Вместо да се впускат в спорове за справедливостта, родителите трябва да насочат вниманието си към емоциите, които стоят зад реакцията.

Зад отказа да ходи на училище може да се крие друг проблем

Галант посочва и друг често срещан пример - когато детето твърди, че е несправедливо да ходи на училище.

Обичайният отговор на възрастните може да бъде: "Всички ходят на училище. За какво говориш?"

Според специалиста подобна реакция затваря възможността за разговор, защото кара детето да се почувства неразбрано.

Вместо това тя препоръчва по-спокоен подход: "Разбирам, че ти се струва несправедливо. Виждам, че това е много важно за теб. Разкажи ми повече. Какво се случва?".

Този начин на общуване може да помогне на детето да разкрие истинската причина за притеснението си.

"Много често тогава започват да разказват нещо съвсем различно. Например: "Миналата седмица Лулу ми каза, че не иска да играе с мен, а сега никой в училище не иска да си играе с мен". В крайна сметка проблемът изобщо не е свързан със справедливостта. Детето просто се опитва да покаже колко силно преживява дадена ситуация", обяснява Галант.

Най-важният съвет: Изслушвайте, не спорете

Марголин подкрепя тази позиция и подчертава, че възрастните не бива да прекъсват разговора или да превръщат всяко детско оплакване в спор с аргументи и доказателства.

Според нея целта не е непременно да се установи кой има право, а да се създаде пространство, в което детето да се чувства спокойно да изрази преживяванията си.

"Най-важното е да не го караме да замълчи и да не превръщаме ситуацията в съдебна зала", обяснява Марголин.

"Не прекъсваме разговора", категорична е Галант.

Снимка: Pixabay