Бунт или израстване: Истината зад тийнейджърската съпротива

За много семейства тази сцена е твърде позната: родител се опитва да насочи детето си с най-добри намерения, но среща въртене на очи, мълчание или дори открит бунт от страна на тийнейджъра. 

Макар на повърхността това да изглежда като неподчинение, всъщност е проява на по-дълбоките промени, които настъпват в съзнанието на младежа, докато той започва да изгражда собствената си идентичност, според Times of India.

Стремежът към независимост и самоидентичност

Един от основните фактори в юношеството е нуждата тийнейджърът да изгради своята идентичност, отделна от тази на родителите си. Затова те често поставят под въпрос правилата, убежденията и очакванията на родителите. 

Това не означава непременно, че не са съгласни или че се противопоставят на тези неща, а по-скоро че имат нужда да усещат собственост и независимост в решенията, които вземат.

Развитие на мозъка и вземане на решения

Втора причина за съпротивата на тийнейджърите срещу родителските съвети може да се открие в изследванията на невронауката. Мозъкът на тийнейджъра все още се развива, особено частта, която контролира импулсивността и преценката на последствията. 

Емоционалната част на мозъка съзрява по-рано, което прави тийнейджърите по-чувствителни към непосредствените си преживявания и мнението на връстниците.

Начинът на общуване и съпротивата

Начинът, по който се дава съветът, може да бъде по-важен от самия съвет. Тийнейджърите са много чувствителни към тона и често се сравняват с другите. Ако съветът звучи критично, пренебрежително или контролиращо, това може да доведе до защитна реакция и съпротива. 

Дори добрият съвет може да бъде възприет като критика, ако младежът се чувства неразбран. Изследванията върху комуникацията между родители и тийнейджъри показват, че младите хора реагират положително на съвети и насоки само когато се чувстват разбрани, преди да ги получат.