Алкохолът действа като депресант, става враг при дългосрочна употреба

В съвременното общество често чуваме изрази като "Пийни едно за успокоение!" или "Една чаша не вреди!", особено когато става въпрос за справяне с нервност, стрес или тревожност. Въпреки това, връзката между алкохола и тревожността е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Алкохолът като краткотрайно успокоително

Много хора изпитват облекчение, когато консумират малко количество алкохол. Това не е случайно – алкохолът действа като депресант на централната нервна система, което означава, че забавя мозъчната активност. След една или две напитки човек може да се почувства по-отпуснат, по-социален и по-малко напрегнат.

За страдащите от социална тревожност, например, алкохолът може временно да намали страховете, свързани с говорене пред хора или участие в групови дейности.

Проблемът с дългосрочната употреба

Макар краткосрочният ефект на алкохола да е усещане за облекчение, дългосрочната му употреба често води до обратния ефект – увеличаване на тревожността. Това се дължи на няколко ключови механизма:

• Физиологична зависимост и абстиненция

При редовна употреба тялото започва да се адаптира към присъствието на алкохол. Когато нивата на алкохол в кръвта спаднат, настъпват симптоми на абстиненция – потене, сърцебиене, нервност, безсъние – всички те могат да наподобяват или да усилят симптомите на тревожност.

Това кара много хора да посягат отново към алкохола, създавайки порочен кръг.

• Нарушения на съня

Въпреки че някои хора използват алкохола като "средство за сън", той всъщност влошава качеството на съня. Алкохолът пречи на дълбоките фази на съня и води до по-често събуждане през нощта. Липсата на качествен сън е пряко свързана с повишена тревожност през деня.

• Химически промени в мозъка

Алкохолът влияе върху невротрансмитерите – химическите вещества, които регулират настроението. С времето той може да наруши естествения баланс между "успокояващи" и "стимулиращи" вещества в мозъка, което допринася за по-лесно отключване на тревожни състояния дори при леки стресови фактори.

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay