Предимства и недостатъци на амалгамените пломби

Зъбните пломби се използват за възстановяване на увредени зъби, най-често вследствие на кариеси. Един от най-дълго използваните материали за пломбиране е амалгамата.

Въпреки че се използва повече от 150 години, през последните десетилетия амалгамените пломби станаха обект на дебат относно тяхната безопасност за здравето.

Какво има в амалгамата

Амалгамата е метална сплав, съставена основно от живак (около 50%), комбиниран с други метали като сребро, калай, мед и понякога цинк. След смесване на живак с прахообразната метална сплав се получава пластичен материал, който се втвърдява след поставяне в зъба.

Този вид пломби се наричат още "сребърни пломби" заради цвета им, макар основният им компонент да е живак. Те са използвани от милиони по целия свят и дълго време са били предпочитаният материал за задни зъби поради своята издръжливост и ниска цена.

Предимствата на амалгамените пломби

• Издръжливост – амалгамата е изключително здрава и може да издържи 10, 20, а понякога и повече години. Това я прави подходяща за зъби, които понасят голямо дъвкателно натоварване.
• Лесна обработка и поставяне – зъболекарите могат да поставят амалгама сравнително лесно и бързо, дори при по-трудни случаи.
• Ниска цена – в сравнение с други пломби, като композитни смоли или керамика, амалгамата е значително по-евтина.
• Устойчивост на влага – пломби от амалгама могат да се поставят дори при наличие на лека влага, което не е така с други материали.

Недостатъци и рискове

• Живак в състава 

Най-сериозният аргумент срещу амалгамата е съдържанието на живак. Макар да е в стабилна химична форма, с времето амалгамата може да отделя малки количества живак във вид на пари. Тези пари се абсорбират през белите дробове и натрупването им може да бъде вредно. 

• Естетика

Амалгамата е сребриста и с времето потъмнява, което я прави визуално непривлекателна, особено ако се използва на предни зъби.

• Механично поведение

При термични промени (горещи и студени храни) амалгамата може да се разширява и свива, което води до напукване на зъбната структура или самата пломба.

• Невъзможност за свързване с тъканите 

За разлика от съвременните композитни пломби, които се свързват химически със зъба, амалгамата се задържа чрез механично заклещване, което изисква отстраняване на повече от здравата зъбна тъкан.

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay