Как невъзможността за посещение на кафене и бар ни лишава от креативност

Пандемията принуди хиляди малки предприятия да затворят временно или завинаги, но изчезването на близкото кафене означава нещо повече от загубени заплати – то представлява колективна загуба на творческа енергия.

Изследователите са показали как креативното мислене може да се култивира чрез навици като упражнения, сън и четене. Взаимодействията с близки приятели, случайни познати и напълно непознати обаче е още един катализатор на креативността. Със затварянето на кафенетата – да не споменаваме баровете, библиотеките, фитнес залите и музеите – тези възможности изчезват.

Не всички случайни срещи водят до блестящи идеи. И все пак, докато прескачаме от място на място, всяка кратка социална среща засажда малко семе, от което може да се появи нова идея или вдъхновение, пише theconversation.com.

Творбите на известни художници, писатели и учени често се възприемат като плод на един-единствен ум, но идеите дори на най-усамотените поети, математици и теолози са част от по-големи разговори между съмишленици или са реакции и отговори на света.

Точно както днешните писатели на свободна практика може да използват кафенета като втори офис, именно заведенията за пиене на чай и кафенетата в Лондон през 18-и век стимулират епохата на Просвещението. Тогава, както и сега, хората интуитивно знаят, че са "по-продуктивни или по-креативни, когато работят в кафенета", твърди Дейвид Буркус, автор на "Митовете за творчеството". Както показват изследванията, причината за това не е кофеинът, а хората. Самата близост на други, работещи в момента хора, може да ни мотивира да направим същото.

С други думи, творчеството е социално явление. Освен това то е контекстуално – застроената среда играе скрита, но решаваща роля.

Сградите влияят на широк спектър от човешки функции. Температурата и влажността например, въздействат върху способността ни да се концентрираме. Дневната светлина стимулира производителността, управлението на стреса и функциите на имунната система. Архитектурният дизайн дори е свързван с щастието.

Добре проектираното кафене може да улесни творчеството – непланираните срещи между хората могат да запалят искри на иновации.

Разбира се, не всички кафенета са затворени. Те са се сблъскали с трудната задача да въведат предпазни мерки, като същевременно запазят атмосферата на своите заведения.

Докато тези "вратички" позволяват на фирмите да останат отворени и да гарантират безопасността на клиентите, те ограбват пространствата на душите им.

Философът Мишел дьо Серто казва, че пространствата, които заемаме, са фон, на който се появяват "ансамбълът от възможности" и "импровизацията" на ежедневието.

Когато социалният живот премине напълно в дигиталната сфера, тези възможности се ограничават. Разговорите стават предварително уговорени, а страничните чатове, които се провеждат преди или след среща или събитие, са отменени. При видео срещи участниците говорят или с цялата стая, или с никого.

Всъщност, докато клиентите привидно се отбиват в местното кафене за поредната доза кофеин, то истинското привличане е към мястото с неговия жив и забързан дух.

Автор: Мая Божинова

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК