Европа започва да гледа на зависимостите си като на риск

Европа вече не говори толкова за това как да бъде по-единна. Говори за това как да бъде по-силна. И тази промяна в езика вероятно казва най-много за речта на Урсула фон дер Лайен.

Защото Европа започва да гледа на зависимостите си като на риск. Руският газ показа цената на енергийната зависимост. Китай – на зависимостта от чужди суровини и производство. 

Войната в Украйна – на недостатъчните отбранителни способности. А изкуственият интелект поставя следващия голям въпрос – кой ще контролира технологиите, които ще определят икономиката и сигурността.

Затова ключовата дума е независимост – енергийна, индустриална, технологична и военна.

И зад нея вече стоят конкретни заявки – европейска корпорация за критичните суровини, нови отбранителни способности, Европейски съвет за сигурност.

Това е съществена промяна. Съюзът беше построен върху убеждението, че взаимната зависимост намалява конфликтите. Днес зависимостта все по-често се възприема като уязвимост.

Фон дер Лайен го събра в едно изречение: "Съдбата на Европа трябва да остане в ръцете на европейците."

Големият въпрос сега е дали 27 различни държави могат да превърнат тази амбиция в реална способност за действие.

Дебат по темата в студиото на "Директно" направихме с директора на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Мария Симеонова и журналиста и международен редактор в "Дневник" Ангел Петров.