Войната около Иран навлиза в момент, в който границата между военния конфликт и неговите последствия за останалия свят става все по-тънка.
Ормузкият проток вече е превърнат от Техеран в инструмент за натиск, корабоплаването е сериозно ограничено, срещу плавателни съдове има атаки.
Ормузкият проток като инструмент за натиск
Вашингтон отговаря с нови икономически мерки и все по-твърд тон към държавите, които продължават да поддържат отношения с Иран. Доналд Тръмп очевидно не възнамерява да остави кризата да се развива сама.
Натискът върху Техеран се разширява отвъд военната сфера и вече обхваща икономиката, търговията и държавите, които могат да помогнат на Иран да заобиколи американските ограничения.
От другата страна Техеран демонстрира готовност да използва Ормузкия проток като лост, а предупрежденията за нова военна ескалация показват, че дипломатическият прозорец остава тесен. За България тази криза има много по-конкретно измерение, отколкото изглежда на картата.
Хибридната заплаха за България
Прекият военен удар срещу наша територия се оценява като малко вероятен, но именно хибридният сценарий се определя като реалистичната заплаха – кибератаки, саботаж, дезинформация, действия с безпилотни системи и атаки срещу критична инфраструктура.
А това са сценарии, при които разстоянието до бойното поле вече не е защита.
България започна да изгражда способности за противодействие на дронове и получи първите системи, но експертите са категорични, че отделни комплекси, предназначени да охраняват конкретни обекти, не представляват национална система за защита.
Не става дума само за броя на антидрон системите, а за липсата на цялостна архитектура, която да свърже радарите, сензорите, средствата за радиоелектронна борба, противодействието на безпилотни апарати и институциите, които трябва да реагират в един и същи момент.
Модерната война излиза извън бойното поле
И точно тук се срещат двете реалности – тази на голямата геополитика и тази на българската подготовка.
Докато Вашингтон и Техеран мерят силите си около Ормузкия проток, светът получава все по-ясна демонстрация как една модерна война може да бъде водена чрез евтини дронове, атаки срещу кораби, кибероперации и натиск върху инфраструктурата, а последиците да се разпространяват далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия.
О.р. полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете, и проф. Румен Кънчев – бивш заместник-министър на отбраната и експерт по национална сигурност коментираха темата в предаването "Директно".
Снимка: AI