Работиш на пълен ден, но не живееш нормално: Каква трябва да е минималната заплата?

Има един неудобен въпрос, който стои зад целия спор за минималната заплата: ако човек работи на пълен работен ден, но доходът му не стига за нормален живот, това минимална заплата ли е или просто законово определена граница на бедността?

Отговорът вече не може да бъде изваден само от една формула. Защото догодина минималната заплата може да бъде 646 евро, може да стигне до близо 673, а синдикатите настояват и за повече.

В същото време работодателите предупреждават за цената, която бизнесът ще плати, а държавата се опитва да балансира между ръста на доходите, производителността и конкурентоспособността.

Новият механизъм за определяне на заплатите

Новият механизъм уж трябва да сложи край на този ежегоден пазарлък. В него вече влизат инфлацията, средната и медианната заплата и производителността.

Но има нещо, което формулата трудно измерва - колко струва реално животът на човека, който получава минималната заплата.

И тук спорът става много по-голям от едни 20 или 50 евро.

Защото, ако медианната заплата расте, икономиката расте, но човекът на дъното продължава да не може да покрие нормалната си издръжка, какво точно измерваме с тази формула?

Къде е парадоксът?

Има и още един парадокс. Докато спорим колко да плащаме на работниците, държавата предлага до шест средни работни заплати, за да ги убеди да се преместят от големите градове в малки населени места, където има работа, но няма хора.

Така това вече не е само разговор за минималната заплата.

Това е разговор за цената на труда, цената на живота и за една икономика, която едновременно има хора с ниски доходи и бизнеси, които не могат да намерят кой да работи.

Къде е проблемът в системата?

И въпросът е: къде е счупена системата - в размера на заплатите, в разпределението на труда или в самия модел, по който определяме колко струва един работещ човек?

Разговорите в петък приключиха без успех.

Гостите днес в студиото са икономистът и преподавател в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров и Георги Първанов от Конфедерацията по заетостта.