Между Брюксел и националния интерес: Къде се позиционира България в 21-вия санкционен пакет?

Европейският съюз отново се оказа изправен пред едно от най-трудните си изпитания - не дали да санкционира Русия, а доколко е готов сам да понесе цената на тези санкции.

Външните министри не успяха да постигнат съгласие по 21-ия пакет ограничения срещу Москва. Формалната причина е липсата на единодушие.

Истинската обаче е сблъсъкът между общата европейска политика и националните интереси. Гърция защитава корабоплаването си, Австрия - банковия си сектор, а България настоя от списъка да отпаднат патриарх Кирил, петролният магнат Вагит Алекперов и собственикът на компанията, която доставя резервни части за софийското метро.

Така за пореден път стана ясно, че всяка следваща санкция вече е не просто политическо решение, а резултат от сложни преговори и компромиси.

Новият етап на санкционната политика

Санкционната политика навлиза в нов етап. Тя вече не е просто инструмент за натиск върху Кремъл, а тест за способността на Европейския съюз да запази собственото си единство.

Защото най-голямото предизвикателство днес не е какви санкции да бъдат наложени, а дали 27 държави могат да останат единни, когато всяка от тях има различна цена, която трябва да плати.

На този фон обаче продължава дебатът може ли чрез определени позиции да бъде прокарван чужд интерес в ядрото на ЕС.

За 21-вият пакет санкции срещу Русия и как тълкуваме българската позиция - разговор в ефира на "Директно" със заместник-директора на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.