Коментар: Срещу еврото има целенасочена дезинформационна кампания

Дезинформационната кампания срещу въвеждането на еврото в България не е спонтанна и не е хаотична.

Напротив - тя следва ясно разпознаваема динамика, повтарящи се наративи и се активира всеки път, когато има реално политическо или институционално събитие, свързано с присъединяването на страната към Еврозоната.

Това показва мащабно изследване на дезинформационните наративи, подготвено от компанията за медиен мониторинг SENSICA.

Структура и повторяемост на наративите

"Това е само първата, така да се каже, начална версия. Още доста проверки на данни ще трябва да направим, за да финализираме самия доклад. Но това, което вече можем да кажем, е, че става дума за умишлена, добре структурирана кампания с едни и същи наративи, които се припокриват с описаните от Службата за външна дейност на ЕС още от 2014 година насам. Всеки пик в обема на дезинформацията съвпада с реални събития", коментира журналистът Георги Ангелов в студиото на "Директно" в рубриката "Гласът на фактите".

Изследването очертава шест основни наратива, които се преплитат и рядко съществуват изолирано. В повечето случаи една публикация съдържа едновременно няколко внушения.

Първи пикове и реакция на обществото

"Първият пик беше през януари, когато правителството обяви, че ще поиска конвергентен доклад. Тогава веднага най-отгоре изплува наративът, че ни вкарват тайно, без да ни питат", отбеляза Ангелов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Паралелно започва и активното прокарване на темата за референдум, която се развива в следващите месеци.

"Темата за референдума върви паралелно доста време. През февруари вече видяхме протестите, паленето, чупенето и последвалите действия на прокуратурата. Тогава имаше конкретен тригър - обявяването на информационната кампания и средствата за нея, които бяха представени като пари за пропаганда", посочи журналистът.

Надграждане на митове и страхове

В следващите месеци дезинформацията се надгражда - появяват се твърдения за неверни данни за инфлацията, нереалистични бюджети и внушението, че с приемането на еврото българите ще плащат дълговете на други държави.

Един от най-устойчивите митове остава този за "загиващата Еврозона", който продължава да циркулира и до днес.

Най-сериозната ескалация настъпва през юни, когато страната официално иска конвергентния доклад.

Тогава наративите се смесват - говорят едновременно за нелегитимност, насилие срещу протестиращи и неизбежна икономическа катастрофа.

"Тази дезинформация се поражда и от вакуум. Ние нямаме нормална кампания за еврото. Българинът масово не знае как функционира Европейският съюз, как се вземат решенията там и какъв ще бъде гласът на България в Европейската централна банка", каза още Ангелов.

Дългосрочни ефекти и обществено влияние

В по-широк план кампанията срещу еврото се вписва в ясно изразен евроскептичен модел.

Дори когато конкретните страхове постепенно отслабнат, създадените предразсъдъци остават и влияят върху обществените нагласи години наред.

Именно това е дългосрочният ефект, който прави подобни кампании особено опасни - те оформят мнения, които се възпроизвеждат дори без пряк досег с фактите.

"Инвестор.бг" АД изпълнява инициатива, подкрепена от Институт "Отворено общество - София" и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience.

Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт "Отворено общество - София" (ИООС).

Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.