Борба за идеали и родова памет – в „Не ми казвай, че момчето е лудо“

„Не ми казвай, че момчето е лудо“ е филм за тероризма или паметта, за идеала и илюзиите, за врага и семейството. Лентата разказва за арменския геноцид, видян през една човешка история. През 80-те години младежът от арменски произход Арам, който живее в Марсей, взривява колата на турския посланик в Париж. В момента на експлозията от там минава колоездач на име Жил Тесие, който е сериозно ранен. Заради атентата срещу посланика Арам е издирван от полицията и решава да замине за Бейрут, където се присъединява към арменската освободителна армия. Ануш, майката на Арам, посещава ранения Жил в болницата и го моли за прошка, признавайки, че синът й е заложил бомбата. Тъй като не се разбира с останалите революционери Арам решава да се върне в Париж и да се срещне с пострадалия Жил, за да го направи свой говорител.