Даниел Ненчев - един мултимедиен герой от екрана

Снимка: Теодор Пенчев

Даниел Ненчев оставя впечатление за човек, който не се спира на едно място. Затова и разговорът ни започва в шоурума на датската компания за аудиовизуална техника Bang&Olufsen, където като в галерия разглеждаме част от най-добрите системи в света на аудио и видеотехниката. Продължаваме да говорим в метрото - всеки на път към останалите си служебни задачи, и довършваме в телефонни разговори и фейсбук съобщения.

Даниел Ненчев е истински мултимедиен човек, който непрекъснато прескача от платформа в платформа. Познаваме го като телевизионен водещ на предаването "Денят започва с култура" по БНТ 1, в което дълго ни запознаваше с последните новости от културната сфера. Чели сме го в егоист и редица други печатни и онлайн издания. Слушали сме го по радиото.

Затова и предаването "Мултимедия" по Bulgaria ON AIR, на което е автор и водещ от началото на годината, му пасва като добре ушит костюм. Там той разглежда теми от света на киното, съвременното изкуство, литературата, музиката и новите технологии. Място, на което един толкова подвижен човек може да седне удобно за няколко часа, обграден от интересни гости и любими теми.

Междувременно работи по книга (дори две), помага на платформата за плакатно изкуство plakatkombinat.com и споменава ей така, между другото, че има няколко идеи за филми.

Как се разви за половин година предаването "Мултимедия"?

Внимателно предложихме на зрителите нещо ново - повече теми свързани с културно-творчески индустрии. Например дизайн и архитектура. Сфери от живота ни днес, които хем движат икономиката, хем променят средата качествено. Заложихме и на повече съвременно изкуство, пътешествия, музика, интересни събития от света, бъдеще. Подобни теми според нас подхождат повече на съботно-неделния ефир, вместо злободневните. Оказа се, че има доста хора, които имат нужда от подобно предаване.

В началото имаше идея студиото да функционира и като пространство за изложби. Осъществи ли се този замисъл?

Е, да! Започнахме с идеограмите (илюстрация по първата буква на дадена дума) на художника Дамян Дамянов от страхотния му проект "Под езика". И понеже са свързани с най-различни посоки - нови технологии, четене, градска култура, фалшиви новини, генетика, изкуството на Кристо и т.н. - преди ефира на всяко предаване, според темата му, сменяме и произведенията, които да се виждат на екран. Затова, произведенията на Дамян останаха през целия сезон. Но вече сме планирали още изложби в студиото - със съвременна българска калиграфия, с графикатурите на Иван Газдов, с нова българска типография. От новия сезон през септември и изложбата в студиото ще е нова.

Работили сте за всички възможни медии - печатна, радио, телевизия, онлайн. Телевизията ли е най-близка до вас?

Ето, работя като Мултимедия! Най-комфортно съм се чувствал в радиото. Чрез правенето на по-задълбочени статии или пък интервюта за списания или дигитални медии - усъвършенстваш и себе си, преди да се публикува пред читателите стойностен материал. Както казва професор Людмил Димитров, който нищо не е писал - той нищо не знае.

Телевизията обаче в най-голяма степен е медиен инструмент за споделяне на ценно знание, идеи, посоки и съдържание с възможно най-много хора. Доста колеги гледат на телевизията като на спортно състезание за привличане на бройка зрители. Ние се опитваме заедно с аудиторията да се обогатяваме и да се вдъхновяваме. Иначе, ако използвам още малко спортна риторика, телевизията е като футбола - чудесна, отборна игра. Зависи от работата на много хора зад кадър. И когато се получава добре и смислено, е доста удоволетворяващо.

Как се насочихте към темите в сферата на културата?

От списание егоист. Не знам дали днешните тийнейджъри могат да си представят свят без интернет, личен телефон и кабелна телевизия. Само с две телевизионни програми. Като по-малък ме интересуваше основно да играя и да гледам футбол и да чета книги. Мислех да ставам спортен журналист, като Борис Касабов, който коментираше световното през 94-та. И в този скучен делник за нас, децата на 90-те, изведнъж се появиха радикално нови и различни вселени - списание егоист или пък MTV преди това. Чрез тях ние видяхме, че има модерен, безкрайно интересен, нов и вълнуващ свят, който говори на забавен, умен и атрактивен език. Свят на популярни и алтернативни култури, на музика, изкуство, на свободно общуване. Увлякох се и по театъра. После завърших българска филология и журналистика за електронни медии. И въобще разбрах, че има много хора и идеи, към които си струва да се проявява любопитство.

Журналистиката в сферата на това извънмерно понятие - културата, е просто способ за временно утоляване на любопитството. И възможност за всекидневно доказване, че животът с други човешки същества има смисъл.

Какво ви носи това - само интересни срещи или и повече свобода?

Чувал съм и друг път думата свобода. Но не съм сигурен, че някой някога я е виждал. Или знае как изглежда. Свободата е утопия. За разлика от несвободата, която има много конкретни измерения. Например Архипелаг ГУЛАГ преди, Северна Корея днес, или пък всички наши зависимости - от тютюна и алкохола до скролването и събирането на лайкове и сърца между решетките на мрежите. Любовта също е несвобода. Вярно, най-хубавата. Та, свободата е лично упражнение. То може да е свързано с преживяването на песен или пък с пътешествието от четенето на роман. Всъщност, най-важното от тази материя културата, в най-ценните нейни проявления - изкуството, е възможността да избираш от безброй идеи за свобода. Просто виждам смисъл да съм медиатор на тези идеи.

А коя е последната интересна среща с изкуство, която е оставила отпечатък в съзнанието ви?

Ретроспективната изложба на Олафур Елиасон в Тейт Модърн в Лондон. Велик човек, който създава вълшебства, като комбинира архитектура, изкуство и емоции. Имам част от една от работите му - няколко кубчета лего, видях я в Ню Йорк преди време. Също "Venice in Oil" на Банкси във Венеция. Най-популярният анонимен човек в света е и най-добрият обществен критик чрез изкуство и хумор, просто грандиозен. Филипинският павилион на биеналето във Венеция. Новата книга с пътешественически истории на Петя Кокудева "Поздрави от синята палатка". Уж литературата там е в умишлен дефицит, но историите са разказани чудесно. Радвам се да чета тези дни и всякаква нехудожествена литература - социология, разследвания, психология и т.н. Друго - скулптурите на Павел Койчев край село Осиковица. Визуалните 3D чудесии с автомобили на Chris La Brooy. Филмът за Елтън Джон - „Рокетмен" ми хареса. Препоръчвам и "Когато гръм удари" с върховната Теодора Духовникова в Народния театър.

Цялото интервю четете в Webcafe.bg.