Възелът на Ципрас

Започва най-напрегнатата партия шах в историята на еврозоната, възкликна един мастит коментатор в Брюксел, след като парламентарните избори в Гърция дадоха властта в ръцете на радикалната левица.

Но всъщност задачата пред Алексис Ципрас, най-младия гръцки премиер в историята, доста повече напомня една позабравена вече детска игра, наречена микадо. Тънки дървени клечици се разпиляват в хаотична купчина на масата и после трябва да ги вадите една по една, но без да размествате останалите.

                Дилемата на Ципрас: да удържи ли обещанията си, с възможни тежки последствия за Гърция, или да се отметне от тях, с тежки последствия за партията му

ЦИПРАС, ЧИЯТО ФОРМАЦИЯ СИРИЗА се размина съвсем малко с абсолютното мнозинство (149 депутати вместо 151)  и ще трябва да управлява в коалиция с десните "Независими гърци", има много клечки за преместване. Фаталната, заровена под всички останали, е обещанието да предоговори спасителния план с ЕЦБ и да захвърли политиката на затягане на коланите, наложена на Гърция от европейските партньори.

Анализаторите очакват повечето от останалите по-радикални идеи на СИРИЗА да бъдат смекчени и поизгладени от отговорността на властта, както толкова често се е случвало в миналото. Но това обещание беше в основата на политическия възход на Ципрас, и е единствената спойка между него и коалиционния му партньор. Той не може да отстъпи от него, ако не иска да се окаже политическа еднодневка. И в същото време много трудно може да го изпълни.

В НАЙ-ПРОСТИЯ И ВЕРОЯТЕН СЦЕНАРИЙ отказът на Гърция от споразумението означава дефолт по все още огромния дълг на страната и излизане от еврозоната. Но голямото мнозинство гърци иска да си запази еврото (и Ципрас, и лидерът на "Независими гърци" Панос Каменос обещаха да няма връщане към драхмата). Тоест единственото решение е новото гръцко правителство да убеди - или да изнуди - европейските партньори да склонят на ново орязване на гръцкия дълг.

Но този път европейските партньори не са толкова лесни за убеждаване. Гръцкият дълг вече не е в ръцете основно на частни банки, така че рискът от пренасяне на "заразата" към други страни в еврозоната е несравнимо по-малък. Все пак, ако въпросът се решаваше само от икономистите, шансовете на Ципрас щяха да са приемливи. Но той отдавна е прекрачил границите на политиката.

Известният икономист Мартин Смит отбеляза в коментар за The Financial Times, че макар евентуалният гръцки изход от еврозоната вече да не изглежда толкова застрашителен, все пак опрощаването на част от дълга си остава далеч по-леко решение.

                  "Първо превземаме банките, после - Берлин!" - този плакат добре отразява доминиращото настроение в Гърция в момента

САМО ЧЕ ТОВА РЕШЕНИЕ не е в ръцете на технократите от ЕЦБ, а на политическите лидери, начело с Ангела Меркел. А всяка отстъпка на Меркел в този момент ще я вкара в огромни проблеми на домашната й политическа сцена. Макар канцлерът за момента да запазва дипломатично мълчание, коалиционните й партньори ясно заявиха какво очакват от Атина. Германските данъкоплатци не могат повече да носят гръцкия товар, каза Ханс-Петер Фридрих от баварския Християнсоциален съюз. Дори социалдемократите заявиха чрез парламентарния си лидер Томас Оперман, че Гърция по-добре да се справи с корупцията у дома, вместо да погазва международните си ангажименти.

Единодушието на управляващите е лесно обяснимо - в Германия настроенията срещу нови отстъпки за Гърция са много силни, а зад ъгъла дебне дясната "Алтернатива за Германия" (AfD), която ще натрупа огромни дивиденти от всяка слабост на Меркел по този въпрос.

Ципрас не е без подкрепа из Европа, но това не е точно подкрепата, която той би искал. Марин Льо Пен, лидерът на Национален фронт във Франция, вече приветства победата му като "чудовищен демократичен шамар" в лицето на днешния ЕС. Но крайнодесните ксенофоби от Националния фронт не изглеждат много надежден партньор на крайнолевите интернационалисти от СИРИЗА. 

ЗА РАЗЛИКА ОТ ЛЬО ПЕН, Ципрас не е евроскептик - той вярва, че Европа ще стане по-силна и по-сплотена, ако се откаже от политиката на затягане на коланите. У дома плановете му в това отношение включват драстично нарастване на държавните разходи; увеличаване на минималната заплата до 750 евро - двойно над сегашната средна заплата в някои сектори; възстановяване на част от съкратените държавни служители; субсидирано от държавата електричество и здравеопазване за бедните. Тези планове му печелят избиратели, но трудно ще му донесат международната подкрепа, от която се нуждае за изпълнението им. Може би клечките микадо не са най-точната аналогия за задачата пред гръцкия премиер; тя още повече напомня на пословично заплетения възел на Гордий, който никой не можел да отплете. Докато Александър Македонски просто не го разсякъл. Как би изглеждал подобен жест днес, и какви ще са последствията от него, само времето ще покаже.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 55 / 2015