Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Интервю с Умберто Еко в дома му в Италия по случай XII конгрес на IASS/AIS в София, 16-20 септември 2014
Превод от италиански: доц. Нели Раданова, Нов български университет
Интервюто взе проф. д-р Кристиан Банков е директор на Югоизточно европейския център за семиотични изследвания (ЮЕЦСИ)
Как мина първият конгрес на IASS/AIS през 1974 г.?
Организирах го аз, заедно със секретарката ми. Идеята се появи, когато се основа Асоциацията по семиотика в Париж, после имаше една първа, тоест една втора среща във Варшава, но това беше веднага след инвазията в Чехословакия. Организира се тази среща в Париж, присъстваха Якобсон, Бенвенист, Греймас… мисля, че аз съм единственият … не, аз и Кръстева сме двамата още живи днес от участниците в тази среща.
И там бе предложена идеята за организирането на конгрес. После имаше едно последно събиране в Парма, защото издателят Франко Мария Ричи пожела да покани всички … и беше направен последният избор. За президент беше избран Чезаре Сегре, а мен ме избраха за секретар – аз въобще не исках – но Якобсон настоя и каза: напред към конгреса!
И така, това събиране беше през… във Варшава беше през 1968, после събранието… То беше през 1971 или 1972 и започнахме да търсим пари за конгреса. И изживяхме много разочарования. Трябваше да ги получим от една организация от Генуа. После, обаче, Генуа не го направи, и т.н. и т.н. След това най-после Институтът „Джемели“ от Милано отпусна малко средства, дадоха ни една зала, получихме и малка частна помощ. Но малко. Тогава събрахме 20 милиона, за да платим всичко. 20 милиона не беше нищо. 20 милиона лири (10000 евро).
Само един самолетен билет от Америка струваше един милион. Трябваше да платим пътя на Якобсон, на Сибиък, на всички тези хора. И успяхме. Само че не мислехме, че ще дойдат всичките.
Наистина ли имаше много участници?
Ние мислехме, че ще се запишат 200-300 души, а дойдоха 800-900.
И дойдоха значими хора, които аз не бях поканил.
Като Лакан… Не се бях сетил да поканя Лакан, защото той не е точно семиолог.
И вечерта преди откриването организирах едно парти в дома си, където видяхме хора, за които мислехме, че са умрели поне от двадесет години: Бюисанс, Дейвид Ефрон, онзи, който се е занимавал с изучаване на жестуалността. Писахме им и те дойдоха, дойдоха всичките! Помня, че секретарката ми беше облещила очи и казваше: от две години чета само имена, сега ги виждам тука и откривам, че са истински, че съществуват наистина! И всичко беше организирано добре, след откриването започна работата на отделните секции. И аз по едно време се озовах седнал на стъпалата на едно стълбище и вече нямаше какво да правя, защото всеки си беше на мястото. Всяка секция си имаше председател и тогава осъзнах, че всичко беше наред.
Какво в повече носи един международен конгрес?
На първо място трябваше да разберем в какъв смисъл много хора се интересуват от семиотика. Беше пристигнал неочаквано Пол Вацлавик, онзи от школата на Пало Алто. Беше дошъл и така разбрахме, че и този тип изследвания могат да се отнесат към семиотиката. Всъщност, ако се погледнат публикациите от конгреса, има наистина различни секции и там се очерта донякъде онова, което аз винаги съм твърдял и твърдя все повече, докато много от колегите ми не го приемат, а именно че семиотиката не е дисциплина. И че ако трябва да се съпостави с университетско звено, то това би бил един факултет.
Давам пример с медицината. Какво общо има между диетологията и онкологията, или между тизиологията и гастроентерологията? Това са техники и ги свързва едно нещо: здравето на човешкото тяло. Не само това, между отделните секции, между един онколог и един зъболекар съществува пропаст, но и в рамките на една специалност има различни школи. Това аз съм го написал в предговора на Семиотика и философия на езика: съществува обща семиология, която за мен е все още една философска дисциплина за фундамента на семиозиса, на знака, но за много други не е така. Е, вярно е, че аз съм свързан с Пърс… И после има специализирани семиотики, които могат да са много различни една от друга, макар че в началото, например по време на увлечението по структурализма, се мислеше, че могат да се открият общи категории, които да действат….Търсеха се артикулации, не само в езика, но и в киното например… Допуснахме и толкова наивни неща… водени именно от мисълта да намерим общи категории… А не е така, защото колкото повече семиотиката се разпределя между различните сектори, толкова повече се откриват вселени със собствени закони. Би трябвало всички тези специалности да са доминирани от онова, което аз наричам обща семиотика. Която е това, с което съм се занимавал аз. В смисъл да, в началото се занимавах с кино, с визуални изкуства, но после оставих това да го правят други, специализирани в специфични области. А аз се ограничих, особено в последните си трудове, до общи теоретични проблеми.
Днес, според мен, са малко хората, които се занимават с обща теория и са много онези, които се занимават, не знам… със социосемиотика и т.н. … което не е лошо, но ако се погледне програмата на конгреса по семиотика в Бъркли, през 1994 г., бяха включени безброй дисциплини, които стигаха дори до живота след смъртта! Там, според мен, дори бяха прекалили, но това, което аз продължавам да мисля, е, че това което аналитичните философи наричат linguistic turn, беше всъщност semiotic turn. Всички дисциплини, не само хуманитарните – и помислете за генетиката… за генетичния код, за ДНК … са много ориентирани към проблема за семиозиса. Между другото, през 1981/82 имахме конгрес в Лука, в който участваха имунолози, които искаха да се срещнат със семиотици, за да намерят общи точки. И там съществуваше наистина проблем. Там, където те мислеха, че виждаха семиозис, за мен съществуваше винаги и само stimulus response.
Тогава семиотиката е била на мода. После как се разви?
Да, но после се случиха други неща. Докато в Италия, в Германия семиотиката продължи да се развива, по едно време французите, всеки обзет от завист към другия, казваха: аз вече не се занимавам със семиотика… занимавам се с психоанализа, казваше Кръстева; Тодоров започна да се занимава с история на културата и с други много хубави неща. И който пое управлението на семиотиката, беше школата на Греймас. И толкова. Поне в Париж. После, ако човек отидеше да види в университетите от периферията, щеше разбере, че има хора, които се занимават със семиотика без задължително да са последователи на Греймас. Но онези, които претендират, че има една единствена научна семиотика, са последователите на Греймас.
В Съединените щати пък се получи сблъсък с аналитичната философия. Която, забележете, до голяма степен може да се разглежда като интересна форма на семиотика. Особено ако следваме нейни критици, като Рорти например… Участвали сме заедно в толкова конгреси! Но в Америка има вълшебни думи. „Семиотика“ не е от тях, не се продава добре. Някои университети, като Brown University, създадоха докторат по семиотика, но тогава излязоха на мода cultural studies. Имайте предвид, че който учи социосемиотика, учи cultural studies, но смениха името на доктората и го кръстиха cultural studies.В Америка се водят по лозунгите, искам да кажа, търговските. Но Америка си е отделен казус.
Знаете ли, че страната с най-голям брой участници е Бразилия?
Да, Южна Америка като цяло и особено бразилците са се занимавали много със семиотика. Бразилците се занимаваха с Пърс преди да се появи интересът към семиотиката в Европа. Всичките поети от групата Noigandre: Аролдо Де Кампос, Аугусто Де Кампос, Десио Пинятари през петдесетте години са изучавали Пърс. Естествено, бяха допуснали грешка, защото го учеха по книгите на Макс Бензе, който никога не е разбирал Пърс, но както и да е…
Кое е семиотична традиция?
Традиция е да не се изхвърля… някой от приятелите ми настояваше „Да не изхвърляме Сосюр!“. Не изхвърляме тези, от които сме тръгнали. В един момент семиотиката изглеждаше цялата структуралистка, и изглеждаше, че структурализъм и семиотика са едно и също нещо, а това не е така. По едно време структурализмът беше изхвърлен, но не биваше да се изхвърля всичко.
Как виждате семиотичната иновация?
Иновация… нека да сме наясно за какво говорим. Докато при естествените науки приемствеността има огромно значение, аз казвам само нещо въз основа на онова, което е казал някой учен преди мен и развивам, изпробвам, отричам и т.н., аналитичната философия, например, се опита да имитира естествените науки; съществува много точен корпус, всеки пише една малка статийка, тръгвайки от статията на някой преди него.
А в хуманитаристиката съществува митът за новото на всяка цена. Французите са истински майстори в този смисъл. Ще бъда забелязан само ако кажа обратното на това, което са казали преди мен. Ако това е иновацията, то тогава тя е вреден процес. Те дори преобръщаха значението на думите. Не знам, Бодрияр, който нарича съблазън (seduction) това, което за другите не е съблазън. Тяхното е опит да са винаги Les chevaliers de l’absolu, както казваше Маритен. Е не, ето защо преди малко казах традиция и иновация. Не е необходимо непременно да се преструваш, че казваш обратното. Това може да е и хегелиански порок. Отрича се това, което е било преди, за да се продължи напред.
LIVE
