Защо драхмата не може да спаси Гърция

При Grexit не са изключени краткосрочни спекулации на хедж фондове срещу другите най-задлъжнели държави, но ЕЦБ може да ги овладее.

06.07.2015 | 10:22 Редактор: Константин Томов
Защо драхмата не може да спаси Гърция

 

Текст КРИСТОФЪР ДЕМБИК*

 

В случай на Grexit, Гърция може да направи парична девалвация между 50% и 70%. Безпрецедентна рецесия – дори за страната – вероятно ще последва през следващата година. В Аржентина в годината след дефолта рецесията достигна 11%. Подобна картина е много вероятна за Гърция.

 

 

ОБРАТНО НА ВЯРВАНИЯТА на подкрепящите Grexit, паричната девалвация е само една илюзия и няма да позволи на страната да подобри своята конкурентоспособност. Девалвацията би могла да има ефект, ако гръцкият платежен баланс не беше структуриран при дефицит. Вносът като обем е три пъти по-висок от износа. При тези обстоятелства, девалвацията е само един символ на една умираща икономика и ще провокира хуманитарна криза, невиждана в страната от 1945 година.

Приемането на нова валута, която да замени еврото, може да се окаже практически трудно. Не е сигурно, че гърците ще я приемат. Най-лошият сценарий за няколко валути в обръщение в дългосрочен план е спорен. Може да се случи, ако вземем предвид, че около 100 млрд. евро бяха изтеглени от банковия сектор от края на 2009 година досега и са скрити под дюшеци оттогава. Може да се развие значителен нелегален пазар на валута, подобен на това, което стана в Аржентина или Венесуела. Гърците биха предпочели силната валута – евро – и биха се отървали от новата. Това е Законът на Грешам - лошите пари изтласкват добрите. Няма съмнение, че Гърция би била основният губещ, ако преговорите с нейните кредитори се провалят.

 

       "Надеждата дойде" - предизборният лозунг, с който Ципрас дойде на власт. Тепърва гърците ще разберат дали е още валиден

 

НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ЧАСТИЧЕН ИЛИ ПЪЛЕН, гръцкият дефолт не би довел реално до влошаване на публичните финанси сред европейските страни. Вероятно ще принуди някои от тях да рефинансират заеми на финансовите пазари. Но предвид много ниските лихви и очакваната по-висока инфлация през следващите години, невръщането на гръцкия дълг трябва да остане безболезнено дори за основните финансиращи – Германия и Франция.

Рискът от зараза на европейско ниво е ограничен, защото 85% от гръцкия дълг е в ръцете на публични субекти. Европейските банки нямат повече гръцки държавен дълг или в незначителни размери.

Не са изключени краткосрочни спекулации от хедж-фондовете срещу най-задлъжнелите европейски държави или най-уязвимите банки. От тази гледна точка Италия би трябвало да бъде първа, при нейния много висок публичен дълг и фрагментиран обществен сектор. Но при всички случаи верижното разпространение би могло лесно да се пресече от Европейската централна банка. Не е изключено ЕЦБ временно да увеличи изкупуването на активи на вторичния пазар. Ограниченият размер на облигационния пазар в Европа позволява временен контрол върху него и атаките на хедж-фондовете скоро биха приключили.

---

* Кристофър ДЕМБИК е икономист от Saxo Bank. Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 60 / 2015, със съкращения.