Изхвърлянето на храна: между разхищението и глада

България изхвърля 670 000 тона храна годишно - месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и хляб. Количество се равнява на близо 2.2 милиарда порции от по 300 грама. Страната ни е трета по бедност в Европа. Над 1.5 милиона българи живеят на ръба, а повече от 50% не се хранят пълноценно. Същевременно дарителството на храна у нас се наказва с ДДС.

Проблемът с разхищението на храна е не само български, но и световен. И придобива все по-застрашителни мащаби. Всяка пета покупка на Стария континент отива в коша неразопакована. В едни от най-развитите европейски държави като Англия и Германия набира популярност движението на т.нар. "фригани". Наименованието идва от "free" - свободен и "vegan" – вегетарианец. За тях храненето от кофите за боклук е не въпрос на оцеляване, а на лайфстайл и осъзната гражданска позиция. 

Болест на консуматорското общество ли е това? Как да спрем да пилеем храна? Можем ли да спрем да пазаруваме с очите си? На тези въпроси се опита да отговори екипът на предаването Днес.

Великобритания е първенец по разхищение на храна в ЕС. Румъния пилее най-малко. 50% или 80 тона от храната в ЕС се изхвърля. Количеството е достатъчно да изхрани цяла Испания. У нас българите разхищават над 670 хиляди тона храна всяка година. На боклука отиват продукти, които могат да се използват. Пред камерата на Днес някои хора признават, че и на тях им се е случвало. Други пък допълват, че не са си и помисляли да разхищават хранителни продукти.

Всяка секунда изхвърляме средно по 313 килограма хранителни продукти, годни за употреба. Тенденцията е опасна, предупреждават експерти. Но докато в бедните страни недостигът на храни е породен от неефективните методи за прибиране, съхранение и транспорт на реколтите, в богатите държави най-големи загуби се регистрират в края на веригата - тоест при потребителите. За да се противостоят на масовото разхищение на храни, младежи от Берлин отварят ресторант, в който се готви само с храни, предназначени за изхвърляне. 

В опит поне частично да облекчи ежедневието на нуждаещите се, "щедър хладилник" дарява безплатна храна. В центъра на София вече има такъв и всеки може да остави непотребна, но все още годна за консумация храна. Идеята е тя да достигне до пенсионери, бездомни и бедни, до нуждаещите се. Хладилникът е достъпен 24 часа в денонощието и е част от инициативата "Ако си дал", вдъхновена от песента на Емил Димитров. 

Мобилно приложение помага да се преодолее загубата на храна. То стартира през октомври миналата година и е създадено от двама френски предприемачи.

Подобен добър пример има и отвъд Океана. Ново мобилно приложение има амбициозната цел да сложи край на пилеенето на храна. Приложението, разработено от калифорнийска компания, свързва фирми, разполагащи с излишна храна, с благотворителни организации.

Френският закон, който забранява на супермаркетите да унищожават непродадени храни и ги задължава да ги раздават за благотворителност, разгневи търговците. Те споделят, че вече полагат големи усилия в борба с разхищението на храна. Според новия закон до юли 2016 година магазините с над 400 кв.м площ трябва да подпишат договори с благотворителни организации или банки за храна и да започнат да ги снабдяват с непродадената си стока.

Управата на американския град Сиатъл одобри въвеждането на глоба за гражданите и бизнеса, които изхвърлят твърде много храна. С нов регламент тя постанови домакинствата да плащат по 1 долар, ако боклукът в контейнера им съдържа повече от 10% хранителни продукти. За сградите на компаниите и апартаментите глобата ще е от 50 долара.

В предаването Днес можете да видите коментар по темата и на:

• д-р Славита Джамбазова – зам. ген. директор на БЧК
• д-р Надежда Тодоровска – зам. ген. директор на БЧК
• Екатерина Борисова – координатор в БЧК
• Елица Баракова – Помощ за благотворителността в България
• Стефан Чолаков за това каква храна предлага щедрият хладилник, кой най-често го посяга към него или оставя храна в него.
• Цанка Миланова - изпълнителен директор на Българска хранителна банка - един от успешните начини за овладяване разхищението са хранителните банки. Те събират годна за употреба храна, която иначе бива изхвърляна на сметището от големи международни компании и вериги, дребни търговци или отделни производители.
• Евродепутатът Мария Габриел, която е един от вносителите в ЕП на писмена декларация с предложение непродадените хранителни продукти да се даряват на благотворителни организации. По нейна информация към 2025 година ЕС ще разхищава 125 млн. тона храна, ако не се намери решение на проблема.
• В ефира на Днес се включва и Румен Христов, председател на Парламентарната комисия по земеделие и храни. Той коментира, че евентуалното отпадане на ДДС за дарени продукти в новия Закон за храните ще отвори вратички за злоупотреби. Темата засегнахме и със Слави Кралев - директор на дирекция "Пазарни мерки и организация на производителите" в Министерство на земеделието.

Всичко това вижте в следващото видео: