Последиците от климатичните промени ще станат необратими, ако не се вземат мерки за близките 20-30 години. Това коментира бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова в Денят ON AIR с Веселин Дремджиев. По думите й може да настане засушаване, по-малко плодородни почви за увеличаващото се население на Земята, намаляване на питейната вода, наводнения, бури и "събаряне" на цели екосистеми.

Две са линиите, по които се развиват политиките за промени на климата, обясни Караджова. Първата - политиците взимат решения на базата на изследвания на учени. Втората - политически процес, защото се изисква много финансиране, за да се промени производственият процес.

Бившият министър на околната среда и водите припомни, че страните от целия свят обединиха усилията си, за да противодействат на заплахата от увеличение на емисиите от парникови газове в резултат на човешката дейност, като през 1992 г. подписаха Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата. 

"Мисля, че има много малко конвенции, подписани от толкова много страни членки на ООН." - посочи Караджова.

Караджова се опита да обори скептиците, които казват, че няма категорични доказателства за изменението на климата, с това, че учените, които съветват политиците от над 20 години използват много сложни методи и модели, за да обобщят данните - и със сигурност могат да заключат, че има климатични промени.

"Дори и да не е вярно, всички тези мерки с огромен диапазон - смяна на въглищата с по-екологични горива, мерки за устойчив градски транспорт - дори и да няма глобално затопляне - те са безспорно в положителна посока." - добави Караджова.

Глобалното затопляне не трябва да надвиши 2 градуса по Целзий спрямо средногодишната температура в пред-индустриалната епоха, в противен случай сме обречени - това беше заключението от конференцията за климата в Копенхаген, припомни Караджова.

България е сред уязвимите страни - едно засушаване би се отразило пагубно върху страната, поясни Караджова.