Христо Мутафчиев: Пътят към успеха е непрекъснато бягство към победата

По случай третия рожден ден на медийна група Bulgaria On Air актьорът Христо Мутафчиев споделя своята представа за успех в интервю за Йоана Недева на 8 септември 2014.

За успеха можем да се учим най-добре от тези, които са го постигнали. Какъв е пътят към успеха? Коя е най-успешната Ви роля?

Имаше един много хубав филм навремето, преди много години, когато бях по-малък.

"Пътят към свободата".

Пътят към успеха е почти същото нещо.

За мен, това е едно непрекъснато бягство към победата. Сега не съм сигурен още дали съм успял, честно да ти кажа.

Сигурен съм само, че съм на прав път на този етап.  А пък успешната роля е всяка следваща.

Смятате ли, че успехът трябва да бъде на всяка цена?

Не, на всякаква цена, в никакъв случай. 

Аз от това „на всяка цена“ съм в това състояние.

Човек трябва да съумява да прави разлика между реалната си цена и това на всяка цена.

Защото реалната цена може да е по-висока от това „ на всяка цена“.

Преди четири години имахте труден период. Как се преживяват трудните моменти и променят ли човек? Как?

Преживяват се. Всичко е въпрос на характер.

Какво Ви помогна тогава?

Трябва да имаш сила, за да можеш да минеш през това.

И разбира се намесата на Господ и приятелите.

Човек трябва да има много приятели зад гърба си, за да се измъкне от такава ситуация с гордо вдигната глава.

Най-вече приятели.

Вие сте известен като актьорът - бунтар. Срещу какво се бунтувате?

Срещу лъжата, срещу фалша, срещу неистината, неистинските взаимоотношения, изкривените лица, демагогията, популизма. Срещу всичко това се бунтувам.

Кое е най-силното качество, което трябва да притежава човек по пътя към успеха?

Аз ти казах…топки трябва да имаш.       

Значи, аз не мога…?

Защо да не можеш? Има и жени с топки. Топките са олицетворение на силата на характера.

Каква трябва да бъде България за успее? Какъв е нейният път?

България трябва да започне да прави конкретни крачки.

Трябва да спрем да говорим общо, общоприето, общовато, глуповистично.

Трябва да говорим конкретно и да се разбираме.

И да правим конкретни неща.

Конкретни мерки за селското стопанство.

Конкретни!

Какво Ви предстои в театъра?

През октомври започвам нова пиеса.

Пиесата е по книгата „ Да бъдаш Христо Мутафчиев“, която я написа Яна Борисова и тя в момента пише театрален текст по тази книга.

Знам, че гледате България он ер, кое спира погледа Ви? Кое е интересното?

Преди малко говорих за конкретика: това, че телевизията ви е много конкретна.

Не се разлива.

Конкретна е в поднасянето на информацията.

Не знам до каква степен достоверността на информацията може да бъде доказана, но се стараете да бъдете конкретни, точни и разбрани.

Вие като зрител, какво очаквате от нас?

Очаквам да не се променя посоката и поведението ви.

Очаквам да има повече култура във вашите предавания.

Говорим за култура, не за съобщения като текст-кога и къде е имало представление, не.

Това не ме интересува.

И другото, което е много важно и което очаквам и вие може да подадете първа стъпка, разбира се, е ден от седмицата, в който всички новинарски емисии да започват с добра новина.

Кой е най-интересният комплимент, който сте получавали?

(Смее се) Сега се сетих.

Един ден бях на рехабилитации в клиниката „Свети Наум“  и една баба минава покрай мен, а аз стоя и си говоря нещо с моите рехабилитатори.

Тя минава покрай мен и ми казва: „Браво г-н Мутафчиев. Чудесен инсулт. Браво!“.

Тя искаше да каже, че съм се справил чудесно с инсулта. А аз й отвърнах: „ Щото пък твоя много хубав.“.

България он ер става на три години, все още е на детска възраст. Какво детско съхранихте в себе си и как да го познаем?

Това да се шегувам със себе си, да се забавлявам с мравките и светулките, да гоня светулки и да ги събирам в буркан, за да ми свети.

Това и до ден днешен го съхраних в себе си. 

Търся светулки, търся светулки, няма светулки.

Появиха се по едно време пак, преди година, отново в нашия карловски балкан. 

Съхраних това, че всеки път когато отида до Карлово, първото нещо, което искам да направя е да отида до водопада, да го погледна, да ми пошуми малко.

Да видя водата как пада, да си припомня от кои скали съм скачал.

Това зарежда батериите ми много.

Какви са вашите пожелания към България он ер?

Бъдете здрави, това е най-важното.

Здрави, много усмихнати и честни.

Както аз често заставам пред публиката и я лъжа, но я лъжа деликатно, внимателно, представяйки й истината по един малко по-различен начин.

Това е нашата лъжа.

Ние говорим истини, само че по малко по-различен начин.

Така и вие го правете.

Внимателно, деликатно и представяйте истината. 

Това е.

Колкото до успеха,  за успеха на един човек не съдя до къде е стигнал, а колко високо е отскочил след като е стигнал дъното.

Вижте цялото интервю във видеото.