Тези дни немският външен министър Франк Валтер Щайнмайер заяви пред SPIEGEL, че вероятността конфликтът в Украйна да ескалира и да се задълбочи е доста голяма. Берлин и Париж се опитват да посредничат за намаляване на напрежението, за съжаление обаче, абсолютно безуспешно към днешна дата. От началото на въоръжения конфлик преди четири месеца, в украинския изток са загинали не по-малко от 2100 души. В районите на Донецк и Луганск се води истинска война с тежка бронирана техника, ракети, изтребители и всичко останало. Цивилното население страда не само заради боевете, а и защото няма достъп до вода, хранителни продукти и електричество.
Най-общо казано ситуацията в Украйна се очертава да бъде огнище на напрежение за дълъг период от време, но по – страшното е, че това не е просто локален териториален конфликт, а криза, довела до най-голямото глобално противопоставяне от времето на Студената война насам. Стана ясно, че светът не се е променил кой знае колко оттогава и че е много лесно отношенията между Изтока и Запада да се върнат обратно там, където бяха в продължение на повече от 40 години. Тогава, през втората половина на миналия век, светът на няколко пъти е бил на ръба на ядрена война, а международните отношения са били базирани на доктрината за сдържането – всеки знае, че ако нападне, ответният удар ще бъде толкова силен, че няма да остане нищо, за което да се воюва.
През втората половина на 20-ти век светът беше разделен на военни блокове и зони на влияние, а държавите се деляха на съюзници, врагове и необвързани. Политическите и военните стратегии предполагаха наличието на санитарен кордон около всеки от военните блокове, т.е. от независими на теория държави, които обаче гравитират в едната или другата посока.
Повечето големи кризи по времето на Студената война възникват при опит на едната суперсила да превърне страна от санитарния кордон в своя зона на влияние. Така е по времето на Суецката криза през 50-те, когато Съветския съюз продава голямо количество оръжие на Египет, а Щатите и Англия се хврълят да строят Асуанския язовир. Подобен е сценарият и през 60-те, когато американците по времето на Кенеди правят десант в Куба в Залива на прасетата.
Но да се върнем на Украйна. Днес, повече от 20 години след разпадането на Съветския съюз, е видно, че доктрината със зоните на влияние и санитарните кордони далеч не е анахронизъм. Затова противопоставянето е толкова силно. Твърдо се върви към отношения на санкции и контрасанкции, изолация, разширяване и съответно стесняване на зоните на влияние. Докъде ще се стигне и къде е България?
Това е темата на днешното предаване Клуб Инвестор, в което гости са Велизар Шаламанов, министър на отбраната, преди това Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО, Бойко Ноев, български дипломат и министър на отбраната в правителствата на Иван Костов и Ренета Инджова и политологът Момчил Дойчев, преподавател в Нов български университет.
Вижте предаването в прикаченото видео:
Пожар в Берковския Балкан: огънят стигна на метри от село Лесковец
Москва засилва хибридните атаки срещу Европа: какво не работи в дипломацията
Мерц призна: Резултатът на ХДС в Мекленбург-Предна Померания е катастрофа
ЦСКА се издъни в Пловдив в опит да излезе на първо място
Как trichomonas vaginalis влияе на интимното здраве?
Периоди на детската възраст през погледа на педиатрията
Над 5300 първокурсници започнаха обучение в медицинските университети в страната
Обикновеният здравец понижава кръвното налягане и успокоява нервите
Черни дупки с различна маса изстрелват джетове при еднаква скорост на акреция
Десетки хиляди органични съединения са открити в два метеорита
Учени направиха сензационно откритие за човешкия мозък
Учени: Кислородът на Земята ще изчезне много по-рано от очакваното
Историческа загуба за консерваторите на канцлера Мерц
Стотици се поклониха пред Честния пояс на Пресвета Богородица във Варна
Голяма част от медицинските сестри в яслите във Варна са в пенсионна възраст
Тежка катастрофа с двама загинали и петима ранени
Тръмп обяви, че е постигнал договорка с йеменските хути
Френските производители на вино не са готови за климатичните промени
Политиките на Тръмп засилват стремежите на Европа към космическа автономност
Фондовите пазари в Европа изгубиха имотни компании за над 81 млрд. евро от края на 2020 г.
Кадър на деня за 20 септември