Брюксел 1 - 11.12.2021 - Пълен запис

"Планът е на финалната права, 10 от 12-те компонента вече са одобрени, в общи линии остават технически бележки, които министерствата може да изчистят буквално в следващите дни. Два големи въпроса обаче са засегнати в писмото с бележките на ЕК – енергетиката и върховенството на закона", коментира в предаването "Брюксел 1" вицепремиерът Атанас Пеканов по повод бележките на ЕК.

"В момента текат преговори. Ние сме на седмата седмица от активните преговори след подаването на плана на 15 октомври. В много други страни тези преговори са текли месеци, Румъния преговаряше с ЕК 5 месеца, за да намерят правилния консенсус между позицията на ЕК и на страната. Това правим и ние в момента, опитваме се да отстояваме нашата позиция, особено по темата енергетика – трудна тема, която надградихме изключително много в последните месеци – 3 нови проекта спрямо предишния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, както и нови реформи".

"Европейската комисия много настоятелно е препоръчала да се започне закриването към 2026 г. на най- замърсяващите централи. Изрично подчертават, че всичките ни съседи наоколо са много по- амбиционни в плановете за премахване на въглищната енергетика у нас. И защо това е важно? Защото за разлика от всички други документи, които програмират и планират пари, които досега сме правили с Брюксел, този документ ще бъде одобряван, тук имат думата и държавите членки. Така че много по- различни са тези преговори и много по- трудно ще бъде, защото ние трябва да убеждаваме много повече хора". Това каза в предаването "Брюксел 1" Зинаида Златанова, бивш ръководител на представителството на ЕК у нас.

Социалните министри на ЕС тази седмица обсъдиха проектодирективата за минимална работна заплата и се разбраха за общ подход в преговорите с ЕП. Какво показват цифрите за другите страни от ЕС?

"Ако минималната работна заплата в България е около примерно 320-330 евро към момента, в Румъния е 466, в Германия около 1600, а в Люксембург, ако не ме лъже паметта, е 2241 - това е най-високата минимална заплата в целия ЕС," казва в предаването "Брюксел 1" зам.-министърът на социалната политика Иван Кръстев.

"Измерено по отношение на производителността на труда БВП е спрямо един нает в България данните показват, че тя е около 50% спрямо средното за ЕС, в Люксембург е около 163. Най-високото мисля, че е в Ирландия - 200% спрямо средното за ЕС. Какво получаваме като съотношение, в Люксембург производителността на труда е 3 пъти повече от тази в България, а минималната работна заплата е 6 пъти по-висока". 

В предаването коментираме и разговора между Байдън и Путин. Ето позицията на бившия зам.- външен министър Милен Керемедчиев.

„Това беше една интересна среща, тъй като и двете страни всъщност излязоха с политически дивиденти, с които започнаха и така беше планирано да постигнат. Все пак президентът Путин извоюва с тази своя маневра - със струпването на над 95 000 -на армия на границите с Украйна, възможността да има отново пряка комуникация с президента Байдън. Да покаже и на руските граждани, че Русия не е в изолация, че руският лидер е желан за преговори, че Русия наистина има силни позиции и е желан за диалог партньор. Що се отнася до Съединените щати, там бяха поставени много интересни условия към Русия. Първо се разбра, че американски войски няма да участват в преки военни действия, ако Русия влезе в Украйна със своята армия. Тоест, Съединените щати продължават да изпълняват своя ангажимент за превъоръжаване на украинската армия по стандартите на НАТО. Но реално сблъсък между американски и руски части в Украйна няма да има. Всъщност основната заплаха беше, че Съединените щати и западноевропейските партньори ще наложат огромни икономически санкции върху Русия, ако има реални военни действия. Тоест, това е много важен етап от преговорите, тъй като, ако няма такива, а вероятността да няма преки военни действия е огромна, това означава, че първо тези санкции няма да сработят, второ „Северен поток 2“ ще се изпълни, тъй като той беше обвързан с тези санкции. И трето, Русия ще продължава да бъде свободна, да бъде активна в Украйна, такава, каквато е до момента. Дестабилизиране на рускоезичния район в Донбас, влияние върху Украйна, оползотворяване на „Северен поток 2“, като по този начин намалява влиянието на Украйна като газопреносна държава. Тоест, от тези преговори, всъщност, най- потърпевшт се оказа Украйна“.

Всички разговори гледайте във видеото!