Брюксел 1 - 28.11.2020 - Пълен запис

„Обръщам се към хората – възползвайте се от програмите за подмяна на отоплителните уреди, защото общините ще бъдат принудени в един момент – притискайки ги от наказателната процедура и недоволството на хората, че дишат мръсен въздух, да въвеждат т. нар. ниско емисионни зони за битово отопление, а възможно и за транспорт“. Това каза бившият министър на екологията Нона Караджова за предаването „Брюксел 1“. Повод за разговора е заплахата на ЕК за наказателна процедура срещу България заради мръсния въздух.

„Това означава, че на територията на цял град или определени квартали ще може да се въвежда забрана за изгаряне на дърва и въглища. Ако до тогава не действа програма, както в момента и както се очаква след една-две години, за безплатна подмяна на уредите на хората, те ще бъдат принудени сами да инвестират в тази подмяна“, допълни Нона Караджова.

Тя подчерта, че в София в началото не е имало желаещи и е трябвало да се удължи срока за кандидатстване. Оповестеното скоро от ЕК намерение е да се разгледа изцяло законодателството в сектор „въздух“, което предвижда въвеждане на още по-строги мерки от сегашните норми и доближаване до препоръките на СЗО.

"Не е достатъчно в Република Северна Македония да се сменят само 20 плочи, в които има надиси за т. нар. "български фашистки окупатор". Такива плочи са в пъти повече  в страната, казва в предаването "Брюксел 1" бившият кореспондент на БТА в Скопие Николай Коев по повод казаното в интервю на премиера Зоран Заев за агенция БГНЕС.

"Ние вече имаме сменени повече от 20 табели в страната, където беше записано „български фашистки окупатор“. Това не е така – България не е фашизъм, България е наш приятел," заявява македонският премиер за БГНЕС през седмицата. В интервюто той смекчава тона към България, казва, че имаме обща история, която трябва да ни сплотява и заявява готовност Република Северна Македония напълно да изпълни задълженията си по Договора с България от 2017 година.

В последните десетилетия в Македония целенасочено беше формиран икономически, политически и културен елит, който свърва своите интереси със Сърбия. Много малко от хората свързват интересите си с България, казва проф. Иван Илчев, член на Съвместната историческа комисия.

"Македония на практика е окупирана от Сърбия от 1913 до 1941 година, но там няма нито един паметник на съпротивата срещу сръбската окупация, докато има много, свързани с т. нар. "български фашистки окупатор".

От 1919 година, когато се подписва Ньойския договор, който откъсва Западните покрайнини (Босилеград и Цариброд, както и селата около тях и някои села в Трънско) от България, българското малцинство в Сърбия намаля до неузнаваемост, казва Зденка Тодорова, журналист и писател от Цариброд в предаването "Брюксел 1" на Bulgaria ON AIR. "От 120 хиляди души тогава сега сме се свили до около 15 хиляди души," разказва тя.

На 27 ноември 1919 година - точно преди 101 години, тогавашният български министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския договор, който освен че задължава България с репарации след Първата световна война (в която сме на страната на победените), откъсва от страната ни Босилеград и Цариброд - две общини със 100% българско население.

И до днес между тези две най-бедни в Сърбия общини няма нито път, нито железница, разказва Зденка Тодорова. За разлика от Цароброд, който има късмет да се намира на международния коридор 10, Босилеград е напълно икономически и комуникационно откъснат.