Кузман Илиев: Биткойнът не е бъдещето, той е настоящето и то съвсем реално

Водещият на Денят ON AIR с интервю за вестник "Труд"

11.12.2017 | 11:01 Редактор: Меги Радева
Кузман Илиев: Биткойнът не е бъдещето, той е настоящето и то съвсем реално

Кузман Илиев е пазарен анализатор, специалист по банково дело, финансова икономика, теория на парите и кредита. Той е автор и водещ на предаването Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria заедно с Владимир Сиркаров. Кузман е търсен коментатор и анализатор в медиите по външнополитически и икономически теми. Читателите го познават и като редовен анализатор във в. „Труд“. Кузман Илиев е водещ и на актуалното публицистично предаване Денят ON AIR по Bulgaria ON AIR.

Какво сподели Кузман Илиев по топ темата за криптовалутите, вижте в интервюто:

Г-н Илиев, криптовалутите и техните котировки се превърнаха в новина номер едно във финансовата сфера. Виждаме, че те набират скорост, говорим основно за биткойна. Обяснете, моля ви с думи прости на читателите за какво става дума?

Действително става дума за нова ера – промяна на парадигмата. Това транзакциите да бъдат опосредявани от банкова институция, информацията да се съдържа на едно-единствено място, да има посредник - вече остава в миналото и относително скоро ще бъде напълно забравено. Днес имаме изцяло нов дигитален свят, в който дори средствата за размяна – парите – имат „реално” пространство, циркулират между участниците пряко. Информацията е децентрализирана, а всички участници в системата – „потвърждават” извършените транзакции. В основата на процеса е това ново технологично „животно” – блокчейн. Всъщност именно блокчейн е технологичната инфраструктура, правеща възможно изобщо концепцията за виртуални валути, които, от своя страна, са криптирани и защитени с индивидаулен код. Важно е да се прави разлика между блокчейн като технология и криптовалутите като биткойн, уайткойн, етириум и прочие, ползващи го като платформа-носител. Процесът е необратим и това, че е сложен за разбиране, не означава, че няма да стане неизменна част от ежедневието ни. Промил от процента от хора глобално знаят въобще как функционира сегашната валутна система или банкирането с частични резерви. Но си ги ползваме, нали...

Все пак - какво предизвика появата на тези, нека да ги наречем, нови разплащателни средства?

Има няколко основни фактора. Кризата 2007-2009 разтърси света и уплаши много хора. Да си припомним какво стана след началото на новото хилядолие. Централните банки удавиха света в кредит. Недвижими имоти, акции, деривати – цените постоянно растяха, „прасетата летяха”,  казано на финансов жаргон. Финансова алхимия, която обаче щеше да има цена – стратосферна спекула на пазарите, впоследствие финансов срив и оттам най-тежката икономическа депресия от Великата такава в САЩ през 30-те години на миналия век. Осъзнато или не, изведнъж ясно се видя – на политическите контролирани пари не може да се има доверие. Монополът върху парите трябваше да бъде разбит, появиха се алтернативи. Технологията се разви и го позволи. В началото феновете на идеята можеха да се поберат в една стая, днес – буквално целият свят говори за най-известната криптовалута – биткойн. Със сигурност, това е естествен процес, със сигурност има и много излишна емоция. Това обаче не е просто бъдещето - това е настоящето и то съвсем реално.

Съществуват множество спекулации – обяснете защо има такива огромни отклонения, колебания в курса на биткойна, например. На какво се дължи това?

Разбира се, тези ценови колебания са много опасни инвестиционно, но са напълно нормални с оглед на ранния етап на навлизане. Все още няма стабилно доверие, все още има силна спекула и огромни фондове, които влизайки или излизайки от пазара могат да тласнат страхове и алчността в една или друга посока. Определено краткосрочно и средносрочно биткойн е непредсказуем – може да купите на 3 хиляди долара, да стигне 15, след което да падне до 10 и да продадете доволни от сделката. Може да купите на 15 да падне до 10 и да продадете в паника... Като клас актив биткойн по-скоро е стока и не генерира доход, тоест обзалагате се върху посоката на цената и се надявате тя да расте. Това, което обаче е много по-важно дългосрочно, е дали биткойн ще се превърне в универсално средство за размяна, вход в системата на криптовалутите изобщо, разрешавайки реални проблеми на бизнеса. Тогава днешната му цена в проблемните хартиени пари може дори да се окаже дори ниска....

Вече има големи банки, които оперират с криптовалути. Докъде може да се стигне с този процес?

Банките усещат пулса на пазара изключително добре. Джейми Даймън, шефът на Джей Пи Морган заяви, че биткойн ще се срине, докато в това време неговите трейдъри купуваха от крипотвалутата мощно. Самата блокчейн технология навлиза скрострелно и скоро ще е интегрална част от цялата разплащателна инфраструктура на финансовите постедници. Има и биткойн банкомати, които също ще се разрастват. Въпросът не е дали, а кога.

Печели или губи световната банкова система и въобще – системата за търговия и разплащане с валути, от появата на криптовалутите?

Светът и глобалната парична система само може да спечели от това явление. Политическата намеса и монопол в парите води непрекъснато до кризи и трансфер на богаство от едни към други, обърква всички сигнали на пазара. Децентрализацията на парите е нещо хубаво. Това, което не се разбира обаче, е, че те са само едно разменно средство и за да извършат тази си функция е нужно към тях да има доверие и да са относително универсално приети. Това всяка компания да си издава собствена валута е абсурдно, парите правят възможна размяна между всички, няма полза от тях иначе. Кое ще изберат за универсални пари хората, естествено, никой не знае. Със сигурнос т, за да са стабилно платежно средство, има едно условие – за тях трябва да има и непарично търсене, тоест да са полезни и за друго. Етириум, например, предлага отпадне на посредника в договорите, тоест правен принос с т. нар. „умни договори”. Сегашните пари, нямащи непарично търсене и приложение са социален експеримент на 50-ина години, който доведе до дълг на правителството в САЩ от 20 трилиона долара и неизплатимо задлъжняване на т. нар. „развити икономики”. Това няма как да завърши добре, ако леко се заровим в стопанската история и тя е барометър.

Вижте цялото интервю