Нелечими инфекции плъзват из Европа

С плашещо темпо расте броят на бактериалните инфекции, които не се влияят от антибиотици и на практика са нелечими, предупреждават здравни експерти. Според статистика на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ЕCDC) в някои държави над половината от отравянията на кръвта, предизвикани от бактерията Klebsiella Pneumoniae, са неподатливи дори на най-мощния клас антибиотици - карбапенемите. Общо за континента делът на тези нелечими инфекции е нараснал от 7 до 15 на сто от всички случаи.

“Положението е критично. Трябва да обявим война с всички средства на тези бактерии”, твърди директорът на центъра Марк Шпренгер, цитиран от британския в. The Independent.

През 2009 година случаи на устойчива на карбапенеми бактериална инфекция са били наблюдавани само в Гърция, но година по-късно те вече се разпростаняват в Италия, Австрия, Кипър и Унгария. Бактерията K. Pneumoniae присъства в червата и се предава чрез допир.

Увеличили са се драстично и случаите на устойчива на антибиотици E. Coli. Във Великобритания до момента са регистрирани 70 пациенти, които носят бактерии, съдържащи NDM-1 - ензим, който унищожава карбапенемите. Според медици трима от четирима пътници, връщащи се в Европа от Индия, носят гена NDM в стомашно-чревния тракт. “Ще настъпи кошмарен сценарий, ако NDM-1 се разпространи по-масово”, подчертава Шпренгер.

Годишно над 25 000 души в Европа умират от устойчиви на антибиотици инфекции. Според учените има пряка връзка между прекомерната употреба на антибиотици и появята на резистентни бактерии. Най-много такива случаи има именно в страните с най-широка употреба на антибиотици - сред които е и България.

Експерти на Световната здравна организация вече предупредиха преди две години, че прекаленото използване на антибиотици заплашва да върне света към времената отпреди откриването им, когато инфекциите не са се повлиявали от лечение.

Втората част на проблема е, че поради бързата адаптация на бактериите се налага антибиотиците да се променят често, а това не е изгодно за фармацевтичните компании. Разработването на нов антибиотик поглъща много средства, а после възвръщаемостта е ограничена във времето. Според някои учени единственият изход от това положение е изследователската дейност в тази област да се финансира с публични средства.