"Пея, свиря и зло не мисля": Историята на "Балканския славей", превърнал се в емблема на Созопол

Алеко Маринов, известен като "Балканският славей", е един от най-популярните улични музиканти в Созопол. С акордеона си и любимите народни и естрадни песни той от години радва жителите и гостите на морския град.

Музикантът израства в семейство с богати музикални традиции в Сливен и още на шестгодишна възраст се влюбва в професията на баща си и дядовците си. За неговата история разказва Благовест Илиев.

От семейната традиция до музикалната сцена

"От детските години започнах да свиря с желание. Започнах да свиря по сватби. Бях и ръководител на оркестър. В Югославия също съм свирил - през 1990-1991 г. Там съм свирил с оркестър и всеки град сменяхме", разказва Алеко Маринов.

След завръщането му в България музиката го отвежда в Созопол.

"Първия път дойдох да свиря тук с цигуларя Булгариев... и съм много години тук", спомня си музикантът.

И така до днес, когато вече като уличен музикант, от началото на май до средата на октомври, радва хората край морския бряг с акордеона си и любимите си народни и естрадни песни.

"На улицата останах вече, като ми свършиха сватбите. Просто вече съм възрастен и всеки иска да вземе млад човек, затова захванах този път...", обяснява той.

"Целият Созопол ме познава. Минават местните хора покрай мен и ме познават", допълва Маринов.

Най-слабият сезон откъм приходи

Музикантът си спомня години, в които е печелил много, но сезонът, който изпраща, е най-слабият откъм приходи.

"Еврото, откакто влезе, разби всичко. Предните години по-биваше, но сега изобщо не съм доволен. Обедняха хората, защото им намалиха и заплатите, и пенсиите. Доматите ги ядохме на 5 лева, сега са 5 евро", споделя той.

Въпреки трудностите Алеко Маринов не се отказва от музиката, защото тя е неговият живот.

"Има една поговорка, казват, че музикант къща не храни, но аз пък точно като музикант си храня къщата, защото съм добър музикант. Пея, свиря и зло не мисля", казва "Балканският славей".