"Ергенското село" в Китай - Защо мъжете тук не се женят?

Историята на един необвързан човек, винящ непроходимостта на локацията за "късмета си"

29.08.2016 | 17:30 Редактор: Луиза Божинова
YouTube/BBC

Изолирано е и транспортът е много труден. Така Хионг Джиген описва село Лаойа в Китай, в което живее и където преобладават неомъжените мъже. 

Селото се намира в провинция Анхуей в източен Китай. Най-бързо може да се стигне за около час и половина през черен и стръмен път. И според Джиген това е една от причините в Лаойа да има толкова неженени мъже. 

43-годишният Джиген е това, което в Китай наричат "гол клон" - необвързан, неженен, ерген. Този етикет се дава на мъже като него, които не са си намерили съпруга в страна, в която се очаква мъжът да се ожени около двадесетте си години, да се грижи за къща и да продължи семейния род. 

Къщата на Джиген е една от седемте в мястото, заобиколено от бамбукови гори и дървета. BBC го описва като "красив пейзаж".

Но Лаойа обаче е познато сред местните като "селото на ергените". 

Изследване показва, че през 2014 година там е имало 112 мъже между 30 и 55 години, които са регистрирани като необвързани сред население от 1600. Това обикновено се смята за висок процент.

Джиген казва, че познава много повече от 100 местни жители, които са неженени. "Не мога да намеря съпруга, те емигрираха някъде другаде да работят, тогава как да намеря някой, за когото да се оженя?", пита риторично той.  

Тогава Джиген отново споменава труднопроходимия път. 

"Транспортът тук е толкова труден", оплаква се той. "Не можем да преминем през реката, когато вали. Жените не искат да се установят"

В Китай има много повече мъже, отколкото жени. В момента се раждат около 115 момчета на 100 момичета. 

Джиген казва, че някои жени идват в селото чрез сватовници, но после напускат заради ужасното си впечатление от транспорта. Така става и с него. Джиген среща любовта чрез сватовник. "Тя беше почти толкова висока, колкото мен, не твърде дебела, но не и твърде слаба. Беше екстроверт", описва я той. Въпросната дама заживяла в селото, но ходела в града да работи, както правят и много други. Връзката им обаче не потръгва, тъй като според жената селото не било достатъчно добро за нея, особено пътищата.

В селото много от мъжете също емигрират, но предимно по работа. Друга част от тях остават там, за да се грижат за родителите си. Джиген например гледа болен чичо. "Той няма да намери храна, ако аз напусна", споделя Джиген пред BBC.

Някои жени също остават. Госпожа Уанг Кайфенг все още е там, на 39 тя е фермер, живее със съпруга си и двете си дъщери. 

"Родният град е най-добър", казва тя. "Аз определено избирам да остана тук."