Подозират българи с връзки с ГРУ за палежа в Мюнхен: Следата води до тайна мрежа в Европа

Германски разследващи свързват палежа в Мюнхен с руското военно разузнаване ГРУ. Двама български граждани са задържани като заподозрени, а според източници на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" те са били част от екип на ГРУ, действал от Словакия.

В нощта срещу 3 септември от движещ се автомобил са хвърлени два запалителни заряда по строителна площадка в източната част на Мюнхен. Тя се намира до централите на технологичната и оръжейната компания "Роде & Шварц" и производителя на дронове "Хелсинг", който доставя безпилотни системи на Украйна.

Пожарът е потушен бързо, а вторият заряд е обезвреден. Според информацията на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", получена от източници в сферата на сигурността, двамата българи са били част от екип на ГРУ, действащ от Словакия.

Връзка с атаката в Лайпциг

Германските разследващи смятат, че зад палежа в Мюнхен и неуспешната атака с дрон срещу летището в Лайпциг стои една и съща руска структура.

Според германските служби ГРУ е изградило мрежа от посредници в Европа, които извършват саботажи срещу военната подкрепа за Украйна. След експулсирането на стотици руски разузнавачи от европейските държави операциите все по-често се възлагат на хора, които не са професионални агенти.

В Лайпциг дрон с експлозив е трябвало да унищожи украински транспортен самолет "Антонов". Детонаторът обаче не се е задействал при удара в крилото. Самолетът е бил зареден с 26 000 литра керосин, а успешна атака е можела да предизвика мащабен пожар.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" съобщава, че дронът и експлозивите са били скрити в подземен склад край Мерзебург, където разследващите са открили части за дрон и взривни материали.

Мрежа от наети посредници

Според германските власти задържаните българи са били "агенти на ниско ниво" - хора, които не са кадрови служители на руското разузнаване, а са привлечени за конкретни задачи.

Германските служби смятат, че ГРУ използва приложения като "Телеграм", за да вербува хора срещу заплащане, включително в криптовалута. Сред тях могат да попадат симпатизанти на Русия, дребни престъпници или хора, привлечени от бързия доход, предаде БГНЕС.

Подобният модел се е засилил след началото на пълномащабната война в Украйна, когато стотици руски разузнавачи са били експулсирани от Европа.

ГРУ разполага със специални структури за разузнаване, тайни операции и саботаж. Сред най-известните е подразделение 29155, което Европейският съюз включи в санкционния си режим през декември 2024 г.

То е свързвано от западни служби с нападението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри през 2018 г., с опита за отравяне на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г., както и с експлозиите в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия, през 2014 г.

Според западни разузнавателни служби впоследствие операциите са били допълнително преструктурирани и координирани от специално звено на ГРУ, известно като Department of Special Tasks (DSS).

Заплахите към оръжейната индустрия

Германските служби разглеждат ръководители на оръжейни компании като потенциални мишени. През 2024 г. беше съобщено, че е предотвратен предполагаем атентат срещу главния изпълнителен директор на "Райнметал" Армин Папергер.

Според германските власти атаките срещу компании, произвеждащи оръжия за Украйна, са част от по-широк натиск за ограничаване на европейската военна подкрепа за Киев.

В Лайпциг мишената е била украински самолет, превозващ боеприпаси за Украйна, натоварени на няколко европейски летища. Според германските служби атаката може да е имала за цел не само конкретния самолет, но и да изпрати сигнал към европейските държави, които подкрепят Украйна.

Снимка: БГНЕС