Краят на войната или ново начало? Какво означава разоръжаването на "Хамас" за Газа

Доналд Тръмп обяви, че "Хамас" се е съгласил да се разоръжи, като в замяна Израел ще изтегли войските си от Газа.

Това се случва девет месеца след подписването на споразумение за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на САЩ. Оттогава преговорите между Израел и "Хамас" до голяма степен са в застой.

Споразумението е част от мирния план на Тръмп от 20 точки, който предвижда създаването на ново палестинско управление. Предаването на оръжията от страна на "Хамас" е шестата точка от плана.

Какво следва оттук нататък

Все още няма ясен срок кога ще започнат следващите стъпки. Представители на САЩ и на т.нар. Съвет за мир на Тръмп не дадоха конкретна дата за изпълнението на договореностите.

Според един от американските представители процесът може да продължи между 200 и 350 дни.

Въпреки това беше уточнено, че полицията в Газа може да предаде оръжията си в рамките на следващите две седмици. Това обаче няма да обхване по-голямата част от бойците на Хамас и основния арсенал на групировката.

Какво казват Израел и "Хамас"

Израел все още не е направил официален коментар по обявеното споразумение. Страната отдавна изразява сериозни съмнения, че "Хамас" действително ще се съгласи да предаде оръжията си.

Американски представител заяви, че Израел е бил консултиран на всеки етап от преговорите и че Вашингтон очаква страната да спази договореностите.

"Президентът Тръмп ще бъде много, много разочарован", ако Израел не изпълни споразумението, каза представителят.

От страна на Хамас източник, запознат с преговорите, заяви пред "Ройтерс", че проектът на споразумението предвижда тежките оръжия да бъдат съхранявани под контрола на бъдеща палестинска администрация, а не да бъдат предавани на Израел.

Член на преговорния екип на Хамас също е заявил, че групировката няма да предприеме действия по разоръжаването, докато Израел не се изтегли от Газа.

"Исторически пробив" след месеци трудни преговори

След като Съветът за мир определи споразумението като "исторически пробив", неговият генерален директор Николай Младенов заяви, че то е резултат от "месеци на изключително трудни преговори".

В публикация в социалните мрежи Младенов призна, че е имало моменти, в които не е вярвал, че споразумението ще бъде постигнато.

"Това, което казва споразумението, е важно. Но още по-важно е какво ще се случи след това. Прилагането и проверката трябва да бъдат реални. Изтеглянето трябва да върви в синхрон с разоръжаването", заяви той.

Съветът за мир определи договореността като стъпка към ново управление, сигурност, хуманитарна помощ, възстановяване и икономическо развитие в Газа.

Според изявлението Хамас се е ангажирал с „изпълним план за предаване на всички свои оръжия“, след което трябва да последва изтегляне на израелските сили.

Какво представлява Съветът за мир на Тръмп

Идеята за създаването на Съвет за мир беше предложена от Доналд Тръмп през септември миналата година като част от плана му за прекратяване на войната в Газа.

Първоначално структурата беше създадена с цел да подпомогне запазването на мира след крехкото примирие, но впоследствие ролята ѝ беше разширена - не само за Газа, а и за други международни конфликти.

Тръмп ще бъде първият председател на съвета, като според плановете може да остане на тази позиция доживотно.

Сред членовете на изпълнителния съвет са държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалният пратеник Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и бившият британски премиер Тони Блеър.

Къшнър заяви, че вижда бъдеща Газа като място, движено от инвестиции и предприемачество, а не като зона на война.

Кои държави подкрепят инициативата

Около 60 държави са получили покана да се присъединят към Съвета за мир. Според предложението постоянните членове трябва да внесат по 1 млрд. долара.

Сред държавите, които са приели поканата, са САЩ, Албания, Аржентина, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, България, Камбоджа, Египет, Унгария, Индонезия, Израел, Йордания, Казахстан, Косово, Кувейт, Монголия, Мароко, Пакистан, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства, Узбекистан и Виетнам.

Някои европейски държави обаче отказаха участие. Сред тях са Норвегия, Швеция и Франция. Италия заяви, че присъединяването би било в противоречие с конституцията ѝ.

Великобритания все още не е взела решение, като сред причините са опасенията около поканата към руския президент Владимир Путин.

Русия и Китай също не са обявили дали ще приемат предложението.

Критики и опасения около Съвета за мир

Една от основните тревоги сред международните лидери е как новата структура ще се отрази на ролята на Организацията на обединените нации.

Критиците предупреждават, че инициативата на Тръмп може да отслаби влиянието на ООН, особено на фона на неговите предишни критики към организацията.

Самият Тръмп заявява, че ООН "не е била особено полезна" и "никога не е изпълнила потенциала си", но също така признава, че тя трябва да продължи да съществува заради възможностите, които предлага.

Експерти на ООН определиха Съвета за мир като "незаконен и нелегитимен ход", движен от интересите на влиятелни държави.

Снимка: БГНЕС