Международен екип от учени работи по създаването на ваксина срещу вирус, за който се предполага, че е причинил смъртта на трима души на борда на круизен кораб в Атлантическия океан.
Корабът MV Hondius ("Ем Ви Хондиус") отплава от Аржентина миналия месец, а впоследствие на борда бяха потвърдени три случая на хантавирус - заболяване, което обикновено се предава чрез гризачи. Подозира се и за още заразени.
Сред учените, ангажирани с разработването на ваксината, е професорът по химия Асел Сартбаева от Университета в Бат. В проекта участват още специалисти от САЩ и Южна Африка.
"Разработването на ваксина би било изключително важно, защото така бихме могли да предотвратим подобни случаи или поне да ограничим най-тежките последици от инфекцията", каза тя.
Осем случая на хантавирус
В последната си актуализация Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че досега са установени осем случая на хантавирус сред хора, пътували на кораба - три потвърдени и пет предполагаеми.
Произходът на огнището все още не е изяснен, а властите не могат да потвърдят дали има заразени извън пътниците от кораба.
Официалните данни сочат, че един от тримата починали със сигурност е бил заразен с вируса, докато останалите два смъртни случая все още се разследват.
Една от жертвите е нидерландка, напуснала MV Hondius при спирането му на остров Света Елена на 24 април. След това тя е отпътувала за Южна Африка, където е починала два дни по-късно.
Съпругът ѝ е починал на борда още на 11 април, но при него не е потвърдена инфекция с хантавирус.
Третият починал - германка, също все още не е официално потвърден случай.
Рискът за обществото остава нисък
Предаването на хантавирус между хора е рядкост, а както СЗО, така и Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство посочват, че рискът за обществото остава нисък.
Към момента няма специфично лечение срещу хантавирусни инфекции, но ранната медицинска намеса може значително да повиши шансовете за оцеляване.
Препоръчваното лечение може да включва кислородотерапия, апаратна вентилация и дори диализа, а пациентите с тежки симптоми често се нуждаят от интензивни грижи.
Нов метод за съхранение на ваксини
Професор Сартбаева и екипът ѝ работят и върху технология, която да позволи транспортирането на ваксини без необходимост от постоянно замразяване.
"Това е нова технология, която разработвам с екипа си вече повече от 15 години", обясни тя, цитирана от BBC (Би Би Си).
"Инсиликация е революционен метод, при който ваксините се покриват с изключително тънки слоеве неорганичен материал, за да станат устойчиви на високи температури. Така нашата група в Бат работи съвместно с още два екипа - един в Тексас, който е разработил антигена срещу хантавируса, и екип в Южна Африка, свързан с компанията Afrigen", допълни професорът.
"Ние добавяме технологията за термична стабилизация, за да направим ваксината устойчива на температурни промени, така че например да може да бъде доставяна с дронове", поясни проф. Сартбаева.
Снимка: Reuters
Доброволци и тежка техника се включиха в гасенето на пожара край Бобошево
Тодор Тагарев за дрона: Не изключвам руска операция под фалшив флаг
Дрон падна и в нивата на Стоянов: 5 000 евро за реклама на Кинтекс
Топлинен удар и дехидратация при кърмачета: какво трябва да знаят родителите
Кървене след секс – трябва ли да се притесняваме?
Почти половината бебета по света са изключително кърмени през първите шест месеца
Как се променят костите с напредване на възрастта?
Пентагонът разсекрети нова порция документи за НЛО
Кинжалът на Тутанкамон е изкован от метеорит
Сондата „Луси“ на НАСА успешно тества камерите си преди срещата с троянските астероиди
Космическият влекач LINK се стабилизира и се готви за среща с телескопа Swift
НАП: Почти всеки втори обект по Южното Черноморие е с нарушение
Ракът на простатата на Джо Байдън се е разпространил
Условията за туризъм в планините са добри
Пьотр Нестеров е на финал в Пловдив
Авария оставя без вода стотици варненци
Германия губи основните си пазари, но износът расте през полугодието
Японски изобретател превръща почвата в източник на електричество
Акция на седмицата: „Българска фондова борса“ АД
Колко отворена е България към световната икономика отвъд ЕС?