Данъчните власти в Гърция започват запор на банкови сметки заради дългове

Данъчните власти в Гърция предприеха мерки за принудително събиране срещу 528 999 просрочени длъжници, главно чрез запор на банкови сметки.

Какво се случва в Гърция

Общият брой на запорите на депозити, търговете и наказателните преследвания, заведени през 2025 г. от публичната администрация срещу данъкоплатци с просрочени задължения към данъчните власти, премина границата от 500 000. Тази година предприемането на принудителни мерки за неплатени задължения към данъчния орган ще бъде допълнително засилено.

Налагането на мерки за събиране допринася значително за сключването на споразумения и увеличаването на събираемостта на просрочени задължения, посочва Органът на публичната администрация в своя Доклад за дейността за 2025 г., отправяйки посланието, че тази конкретна тактика ще продължи, съобщи кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Засилените принудителни мерки обаче не успяват да спрат нарастващата тенденция на неплатени задължения към данъчните власти, тъй като освен старите задължения, които се увеличават поради допълнителните такси, расте и салдото на „новите“ задължения.

По-конкретно, към 31.12.2025 г. общите задължения възлизат на 113,859 милиарда евро, а общият брой на длъжниците с просрочени задължения е 3 713 275 ДДС номера. От тях Данъчната администрация може да предприеме мерки срещу 2 308 665, докато броят на ДДС номерата с просрочени задължения, срещу които вече са предприети задължителни мерки, е 1 662 981.

Процентът на длъжниците, обхванати от мерки за принудително събиране, възлиза на 72,0% към 31.12.2025 г., като се е увеличил с 1 процентен пункт в сравнение с 31.12.2024 г. (71,0%), надвишавайки годишната цел за 2025 г. от 71,0%.

Запори на банкови сметки

Заплахата от мерки за принудително събиране беше активирана през 2025 г. за общо 528 999 просрочени длъжници, което отбелязва увеличение с 6,4% в сравнение с 497 366 ДДС номера, които бяха обект на действия от службите за събиране на данъци през 2024 г.

Най-често прилаганата мярка е изземване от трети страни, т.е. запор на банкови сметки, наеми и други вземания, което съответства на 94,6% от всички мерки, подчертава AADE. От цитираните аналитични данни следва:

• Конфискациите в ръцете на трети страни, т.е. банкови сметки, наеми, такси и други, възлизат на 500 316 спрямо 466 784 през 2024 г., което представлява увеличение от 7,2%.
• Броят на програмите за търгове възлиза на 127, което е с 13% по-малко от 146 през 2024 г.
• Заповедите за възбрана са се увеличили с 8,2% до 12 633 спрямо 11 676 през 2024 г.
• Наказателните преследвания срещу длъжници са намалели със 7,9% до 4220 спрямо 4580.
• Ипотеките са 6774, което е спад с 22,4% спрямо 8733 през 2024 г.
• Досиетата за възбрана са 4929 през 2025 г., което е спад с 9,5% спрямо 5447 през 2024 г.
• Длъжниците, насочени към Органа за борба с изпирането на пари за разследване на пране на пари, са 1049, което е увеличение спрямо 996 през 2024 г.

Но дълговете се трупат

Въпреки засилената политика на AADE срещу длъжниците, дълговете продължават да се увеличават, като създаването на нови длъжници е още по-тревожно.

По-конкретно, общото „ново“ просрочено салдо през 2025 г. възлиза на 9 857,7 милиона евро, което представлява увеличение с 16,6% в сравнение с 2024 г. (8 456,7 милиона евро), и идва от 4,54 милиона длъжници.

Също така, „ефективното ново просрочено салдо“, т.е. това, което има шанс да бъде събрано, през 2025 г. възлиза на 8 686,4 милиона евро и представлява 88,1% от общото „ново“ просрочено салдо.

Що се отнася до общите „нови“ просрочени задължения, 44,1% идват от ДДС, 29,1% от данъци върху доходите, 7,8% от неданъчни приходи, 5,8% от данъци върху недвижимите имоти и 6,9% от други преки данъци.

Накрая, от дълговете в размер на 113,86 милиарда евро, задължения за 4,97 милиарда евро са в обхвата на споразуменията, докато дългове за над 35 милиарда евро са класифицирани като несъбираеми.

Снимка: БГНЕС