Войната в Близкия изток удари милиони в Индия с газова криза

Нарушените глобални доставки на енергийни ресурси вече се усещат и в ежедневието на милиони индийци, като недостигът на газ поставя под натиск най-уязвимите - мигрантските работници.

В търсене на газови бутилки

Всяка сутрин Шакунтала Деви и Шакиба Биби - съседки от бедняшки квартал в индийската столица Делхи, обикалят от магазин на магазин в търсене на газова бутилка за готвене. Вече три седмици се връщат с празни ръце.

"Ако това продължи още няколко дни, ще останем без газ в кухните си и ще трябва да се върнем по селата", казва Шакунтала.

Те, както и много от съседите им, работят като домашни помощници в квартали на средната класа, като изкарват около 15 000 рупии месечно. Семействата им са се преселили в Делхи от щатите Утар Прадеш и Бихар през последното десетилетие.

На този фон все повече хора в страната срещат трудности да се снабдят с втечнен нефтен газ (LPG) - най-широко използваното гориво за готвене в Индия.

Страната разчита на внос

Индия разчита силно на внос, голяма част от който преминава през Ормузкия проток - ключов маршрут, засегнат от конфликта. Макар Иран да допуска индийски кораби, ситуацията остава несигурна и много кораби изчакват.

Правителството твърди, че недостиг няма, увеличава вътрешното производство и търси доставки от страни като САЩ, Русия и Австралия. Призовава и хората да не поръчват панически газови бутилки.

Но мигрантите в големите градове, които често разчитат на неформални мрежи, са притеснени.

"Би Би Си" (BBC) разговаря с близо 30 работници в Делхи, които казват, че ще се върнат по родните си места, ако ситуацията не се подобри.

Подобна е картината и в други големи градове като Мумбай, Бангалор, Ченай и Хайдерабад. В някои райони спиране на дейността в сектори като текстил, бижутерия и керамика също принуждава хората да се прибират.

"Нямаше газ. Дори местните ресторанти бяха затворени. Едва успявах да си осигуря две хранения на ден, затова се прибрах у дома", казва индиец, който е работил в кетъринг фирма в Делхи.

Затворени ресторанти

Миналия месец властите наредиха газът да се насочва с приоритет към домакинствата, което принуди малки ресторанти да ограничат менюто си или да затворят.

Недостигът кара някои да се връщат към по-замърсяващи горива като дърва, керосин и въглища.

Сушила Деви, която държи малко чайно заведение, казва: "Не успях да намеря газова бутилка вече почти четири седмици. Цената на дървата расте бързо, а това изобщо не е дългосрочно решение. Ако недостигът продължи, ще трябва да се върна в селото си".

Нейната съседка допълва, че поне в селата "няма да гладуват", защото могат да разчитат на близки.

Според експерти ситуацията засега е "управляема", но ако обратната миграция продължи, ще има сериозен ефект върху малкия и средния бизнес, особено в трудоемки отрасли.

Още преди кризата достъпът до газ за много мигранти е бил труден - за легална покупка са нужни документи за адрес и регистрация, каквито често нямат.

"Мигрантите често сменят мястото си на живот и не могат постоянно да обновяват документите си. Някои хазяи също отказват да дадат адресна регистрация, което прави издаването на документи в градовете много трудно", коментира синдикалистът Раджеш Кумар.

Затова мнозина разчитат на неофициални пунктове, които продават по-малки бутилки. След началото на войната обаче много от тях затварят, а останалите вдигат цените до четири пъти.

"Повечето мигранти с ниски доходи не могат да си позволят да плащат толкова", допълва Кумар.

Алтернативите също са ограничени - готвенето с дърва или въглища е опасно в тесни помещения, а електрическите уреди често са непосилни. За някои това вече води до тежки решения.

"И без това трудно изхранвах семейството си със заплатата си. После се появи и този недостиг на газ. Ако нещата не се подобрят, може да се наложи да запиша децата си в училище в селото", откровен е Рамнареш Ядав.

Снимка: Reuters