Нов енергиен шок в Европа: Конфликтът в Близкия изток разкри старите слабости

Европа отново е пред енергиен шок

Конфликтът Близкия изток предизвиква верижни реакции, които връщат Европа към болезнени спомени от съвсем близкото минало. 

Само преди няколко години континентът преживя тежка енергийна криза, предизвикана от войната в Украйна. Днес, макар причината да е различна, последствията изглеждат тревожно познати.

Още през 2022 г. европейските лидери говореха открито за енергийна война. Обвиненията към Русия бяха, че използва доставките на газ като инструмент за натиск, докато цените на енергията стремглаво растяха и удряха както домакинствата, така и бизнеса.

Тогава Европа обеща, че ще извлече поука и ще изгради по-устойчива и независима енергийна система. Днес обаче се оказва, че тези обещания не са изпълнени напълно, информира "Би Би Си" (BBC).

Диверсификацията: решение или илюзия?

След началото на войната в Украйна Европейският съюз предприе бързи и решителни действия. Блокът значително намали зависимостта си от руски енергийни ресурси и започна да търси алтернативни доставчици.

"Диверсификация" се превърна в ключова дума в Брюксел.

На практика това означаваше:

• намаляване на вноса на руски газ, петрол и въглища
• увеличаване на доставките от други държави
• ускорено изграждане на инфраструктура за втечнен природен газ (LNG)

Резултатите бяха впечатляващи. Само за няколко години ЕС почти напълно прекрати вноса на руски петрол, а плановете са скоро да се сложи край и на руския газ.

Но зад този успех се крие един съществен проблем: зависимостта не изчезна — тя просто смени посоката си.

Новата реалност: зависимост от САЩ

В опита си да се освободи от руското влияние, Европа все повече започна да разчита на Съединените щати.

Континентът направи бърз преход от тръбопроводен газ към втечнен природен газ (LNG), а САЩ се превърнаха в най-големия доставчик. В момента те осигуряват над половината от LNG вноса на ЕС.

За някои държави тази зависимост е още по-силна. Германия например получава огромна част от необходимия си газ именно от американски доставки — нещо, което поставя икономиката ѝ в чувствителна позиция.

Това създава и нови политически зависимости. Европейските лидери трябва да балансират между нуждата от енергия и отношенията със САЩ, което понякога води до компромиси и напрежение вътре в самия ЕС.

Глобалният пазар не прощава

Настоящият конфликт в Близкия изток показва колко крехка е тази нова система.

Дори Европа да не внася директно големи количества енергия от региона, глобалният характер на пазара означава, че всяко сътресение има незабавен ефект.

Особено критична е ситуацията около Ормузкия проток — ключов маршрут, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол. Всяко ограничаване на трафика там води до:

• рязко покачване на цените на петрола
• скок в цените на газа
• повишена несигурност за доставките

Само в началото на кризата цените реагират моментално — петролът поскъпва, а газът в Европа отчита значителен скок.

Икономическият натиск се завръща

Повишените цени на енергията не остават само на борсите — те се пренасят директно върху икономиката.

Държавите от ЕС отново са изправени пред познат сценарий:

• нарастващи разходи за домакинствата
• натиск върху индустрията
• риск от забавяне на икономическия растеж

При предишната криза много правителства бяха принудени да отделят милиарди, за да подпомогнат потребителите и бизнеса. Сега съществува реален риск този сценарий да се повтори.

Още по-притеснително е, че това се случва след пандемията от Ковид-19, когато държавните бюджети вече са под сериозно напрежение.

Старите проблеми не са решени

Въпреки всички усилия през последните години, основният проблем остава същият:

Европа няма пълна енергийна независимост.

Континентът продължава да:

• разчита на външни доставчици
• бъде изложен на глобални ценови шокове
• реагира по-скоро кризисно, отколкото стратегически

Дори европейски дипломати признават, че лидерите отново се фокусират върху краткосрочни решения — като контрол върху цените — вместо върху дългосрочни реформи.

Криза след криза: порочен цикъл

Ситуацията повтаря познат модел:

• възниква геополитически конфликт
• цените на енергията скачат
• Европа реагира с извънредни мерки
• след време зависимостите остават

Този цикъл се повтаря, защото основният въпрос — как Европа да осигури стабилна и независима енергия — остава без окончателен отговор.

Снимка: istock