Войната в Близкия изток поставя Гърция пред риск от енергиен шок

Атина следи цените на петрола и подготвя мерки за бизнеса и домакинствата

09.03.2026 • 07:12 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger
Войната в Близкия изток поставя Гърция пред риск от енергиен шок
Войната в Близкия изток поставя Гърция пред риск от енергиен шок

Властите в Гърция следят развитието на събитията минута по минута и анализират всички възможни последици за основните икономически показатели. 

Засега ситуацията се приема спокойно, съобщи кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.

Правителството обаче подчертава, че е готово да се намеси, ако и когато се наложи, за да подкрепи засегнатите.

Цените на енергията – тема на срещата на Еврогрупата

Основният въпрос са цените на енергията. Не е случайно, че на срещата на Еврогрупата в понеделник се очаква темата за разходите за енергия, която вече беше обсъждана в разширен формат с участието на Европейската централна банка, да бъде поставена в центъра на дискусиите.

Почти сигурно е, че тя ще бъде водеща и на срещата на върха на еврозоната на 19 март.

Не се изключва и възможността да бъдат разгледани или дори приети спешни мерки във връзка с очакваното сериозно поскъпване на горивата и електроенергията.

Причината е стратегическото значение на Ормузкия проток, през който преминават около 20–30% от световните доставки на петрол. Всяко прекъсване на корабоплаването там би оказало силен натиск върху енергийните пазари.

Какво би означавал енергиен "шок" за Гърция

За Гърция един енергиен "шок" може отново да засили инфлацията, да намали покупателната способност на гражданите и да увеличи оперативните разходи на бизнеса, особено в сектори като индустрията, селското стопанство и транспорта.

Според неблагоприятния бюджетен сценарий, ако цената на петрола се задържи над 100 долара за барел за по-дълъг период:

  • Частното потребление ще намалее с 0,7% спрямо базовия сценарий (който предвижда ръст от 1% през 2026 г.), а инвестициите ще спаднат с 0,9%.
  • В реално изражение вносът ще намалее заради по-слабото вътрешно търсене, но в номинално изражение ще се увеличи с около 7,4%, което ще доведе до влошаване на дефицита по текущата сметка с 0,2 процентни пункта.
  • Инфлацията ще достигне 4,7% спрямо 2,2% в базовия сценарий.
  • Реалният растеж на БВП ще се забави до 1,9% при очаквани 2,4%, въпреки че номиналният БВП ще нарасне заради инфлацията. Това би подобрило фискалния баланс и би намалило съотношението на държавния дълг с 1,4 процентни пункта спрямо базовия сценарий.

За да се стигне до такова забавяне на икономическия растеж до 1,9%, международните цени на петрола трябва да останат около 100 долара за барел в продължение на цяла година.

Възможно отражение и върху туризма

Продължителна война вероятно би имала и косвени ефекти – например върху туризма. Макар Гърция да се счита за сигурна дестинация, международните туристически потоци често се забавят в периоди на регионално напрежение.

Несигурността влияе и върху инвестициите. Вече се отчита повишаване на рисковите премии в корабоплаването. Същевременно се наблюдава поскъпване на торовете, което вероятно ще увеличи разходите в селскостопанското производство.

Мицотакис за мерките в подкрепа на бизнеса и домакинствата

Както заяви премиерът Кириакос Мицотакис от трибуната на парламента, ресорните министерства са готови да активират както превантивни мерки, така и мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса.

На първо място това означава засилени проверки от Независимия орган за надзор на пазара, особено в сектора на горивата.

Ще има и постоянен контрол върху наличностите – не само на енергийни продукти, но и на стоки от първа необходимост.

Междувременно, ако цената на петрола се задържи около 100 долара за барел в продължение на месец, ще бъдат активирани механизми за подкрепа чрез специални ваучери.

Нови мерки, ако войната в Близкия изток се проточи

В заключение компетентните органи подчертават, че основният пакет от планирани данъчни облекчения за 2027 г., на стойност между 800 и 900 милиона евро, не е под въпрос.

Остава обаче въпросът дали ще може да бъде осигурен допълнителен пакет от мерки, финансиран чрез усилията за борба с укриването на данъци, в случай че войната в Близкия изток доведе до спад на данъчните приходи.

Засега икономическото ръководство е категорично: страната разполага с необходимия капацитет да се справи сама. В противен случай, отбелязват те, ще бъдат необходими координирани контрамерки на европейско ниво.

Снимка: БГНЕС


Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички