Президентите на Русия и Турция - Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, са обсъдили в Ашхабад спорните европейски планове за замразяване и потенциално използване на руски активи, и са изразили остра критика.
Двамата се съгласиха, че опитите на Европа да вземе замразените руски активи биха довели до разрушаване на основите на международната финансова система. Разговорът им бе цитиран от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, предаде Tanjug.
Срещата е включвала и обсъждане на отношенията между Русия и Турция, които "се развиват във всички области", а също и въпроси, свързани с Украйна.
На срещата е присъствал и помощникът на Путин – Юрий Ушаков.
Замразените руски активи
Европейският съюз (ЕС) и Русия изпаднаха в сериозно геополитическо и правно напрежение около замразените около €210 милиарда от активи на Руската централна банка, които се държат в европейски финансови институции след началото на войната в Украйна през 2022 г., предаде "Ройтерс" (Reuters).
На 11-12 декември ЕС активира процедура за дългосрочно замразяване на руските активи, като се преминава от сегашната схема, която изисква подновяване на всеки шест месеца, към правило за неопределено време, базирано на икономическа извънредна ситуация.
Целта на този ход е да премахне риска от вето от държави членки като Унгария и Словакия и да създаде правна основа за използване на активите като гаранция за репарационен заем за Украйна в периода 2026-2027 г.
Дискусиите включват и идеи Европейската комисия да заеме средства срещу активите, които да бъдат предоставени като финансиране за Киев. Това предложение е безпрецедентно и предизвиква широки правни и политически дебати в ЕС.
Русия – твърда реакция и съдебни действия
Руската централна банка реагира остро, като определи плановете на ЕС за използване на замразените ѝ активи като "незаконни" и нарушение на международното право, включително принципите за суверенен имунитет на държавните активи.
Регулаторът обяви, че ще предприеме всички възможни правни действия - в национални съдилища, чуждестранни съдебни органи, международни трибунали и арбитражи, за да защити интересите си, предаде Анадолската агенция (Anadolu Ajansı).
В рамките на тази стратегия Русия вече заведе съдебен иск в Арбитражния съд в Москва срещу белгийската депозитарна институция "Юроклиър" (Euroclear), която съхранява най-голямата част от активите (€185 млрд).
Русия иска възстановяване на нанесени щети и възможност да разполага със собствените си средства, както и предупреждава Европа за последствия, ако активите бъдат използвани без съгласие.
Международен контекст и реакции
Някои държави членки, като Белгия, изразяват опасения за правните последици и риск от съдебни искове срещу ЕС, ако замразените активи бъдат мобилизирани за репарационни цели.
Кремъл и руски официални представители многократно заявяват, че опитите за използване или прехвърляне на тези активи могат да доведат до сериозни ответни мерки, включително правни, икономически и политически контрамерките.
Отлагат изтеглянето на танкера "Кайрос", изоставен край Ахтопол
Феноменът Tash Sultana идва за първи път у нас
Хванаха Вучич да казва на Урсула, че е получил обаждане от Москва, тя го скастри ВИДЕО
Чрез микропластмасата се разпространяват опасни бактерии
Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отпразнува своята 20-годишнина
Защо се будим малко преди алармата?
Наследствена ли е шизофренията?
Разкриха влиянието на Марс върху климата на Земята
НАСА да изпрати хора на Марс възможно най-скоро
Нов вид миниатюрна жаба е открит в Южна Бразилия
Рекорд: Китай изстреля три ракети в Космоса за един ден
Гонзо с голямо дарение за Любо Пенев
ЕС е напът да отмени забраната за продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене
БСП: За нас е много важно бюджетът да бъде приет
От ЕК са категорични: България влиза в Еврозоната, няма връщане назад
ЕС въвежда временна такса върху малките пратки в битката си с китайските сайтове
United Group назначава Брус Хъмфрис на позицията старши вицепрезидент „Човешки капитал“
Георги Гагов: След 1 януари може да има леко поскъпване на чаша кафе с 5% до 8%
Президентът започва консултации с парламентарните групи на 15 декември