Хиляди изчезнали и стотици намерени мъртви: Япония бори деменцията с AI и GPS тракери

През миналата година над 18 000 възрастни хора с деменция са се загубили в Япония, като почти 500 от тях са били намерени мъртви. Според полицията подобни случаи са се удвоили от 2012 г. насам.

Правителството на Япония със спешни мерки

Възрастните хора над 65 години вече съставляват почти 30% от населението на Япония - второто най-високо съотношение в света след Монако, според Световната банка.

Кризата се усложнява от намаляващата работна сила и ограниченото пристигане на чуждестранни работници, които да осигуряват грижи.

Правителството на Япония определя деменцията като един от най-спешните политически проблеми. Министерството на здравеопазването прогнозира, че разходите за здравни и социални грижи, свързани с деменцията, ще достигнат 14 трилиона йени (около 90 милиарда долара) до 2030 г., спрямо 9 трилиона йени през 2025 г.

Технологии за проследяване и ранно откриване

В рамките на най-новата си стратегия правителството залага на технологиите, за да облекчи натиска върху сектора. В цялата страна се използват GPS-системи за проследяване на хора, които могат да се загубят.

В някои региони се предлагат GPS тракери, които се носят върху тялото. Те предупреждават властите веднага щом човек напусне определена зона. Дори служители на магазини за хранителни стоки получават известия в реално време, създавайки вид "обществена безопасност", която позволява откриването на изгубен човек в рамките на няколко часа.

Други технологии са насочени към ранното откриване на деменция.

Софтуерът aiGait на Fujitsu и Acer Medical използва изкуствен интелект, за да анализира походката и стойката, засичайки първите признаци на заболяването.

"Ранното откриване на болести, свързани с възрастта, е ключово", казва говорителят на Fujitsu, цитиран от BBC (Би Би Си).

"Ако лекарите могат да използват данни от движението, те могат да се намесят по-рано и да помогнат на хората да останат активни по-дълго", допълва той.

Роботи и AI в грижата

Изследователи от Университета Васеда разработват AIREC, 150-килограмов хуманоиден робот, предназначен да бъде бъдещият помощник в грижите.

Роботът може да помага при обуване на чорапи, приготвяне на яйца и сгъване на дрехи, а в бъдеще учените се надяват да може да сменя памперси и да предотвратява декубитални рани.

Подобни роботи вече се използват в домове за възрастни, където пускат музика, насочват към леки упражнения и наблюдават пациентите през нощта, намалявайки нуждата от непрекъснато човешко присъствие.

Според асистент-професор, за да могат роботите безопасно да взаимодействат с хората, ще са необходими поне пет години развитие на технологии за пълно телеобучение и адаптивно разбиране на индивидуалните потребности.

Малките роботи също имат роля в социалната подкрепа. Poketomo, висок 12 см, може да се носи в чанта или джоб, напомня за лекарства, предупреждава за метеорологичните условия и осигурява компания за самотни хора.

"Ние се фокусираме върху социалните проблеми и използваме нови технологии, за да ги решим", казва работник от Sharp.

"Роботите трябва да допълват, а не да заменят човешките грижи. Тяхната основна роля е да подпомагат както пациентите, така и грижите за тях", добавя той.

Човешката връзка остава незаменима

В Токио, в ресторант Restaurant of Mistaken Orders, основан от Акико Канна, хора с деменция обслужват клиентите. Идеята идва от личния опит на Канна с баща ѝ, страдащ от заболяването, и целта е да се осигури смислено ангажиране и усещане за полезност.

Тошио Морита, един от сервитьорите, използва цветя, за да запомня поръчките. Въпреки когнитивния си спад, той се радва на взаимодействието.

Кафето на Канна показва, че социалните интервенции и общностната подкрепа остават от съществено значение. Технологиите могат да облекчат задачите, но истинската подкрепа за хората с деменция идва чрез значимо взаимодействие и човешка връзка.

"Исках малко джобни пари и да срещам различни хора. Всеки е различен - това прави всичко забавно", казва Морита.

Снимка: БГНЕС