Преди година срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад в Сърбия отне живота на 16 души и предизвика вълна от протести в цялата страна.
Днес Сърбия отбелязва тази година като начало на трайно обществено движение, родено от трагедията.
Първи протести и оставки
Два дни след инцидента хиляди граждани излязоха на улиците на Белград, носейки плакати с кървави отпечатъци и лозунги като "Вашите ръце са окървавени" и "Корупцията убива".
На следващия ден министърът на строителството Горан Весич подаде оставка, но протестиращите настояваха за по-дълбоки реформи и пълна прозрачност относно документите за реконструкцията.
Първият голям митинг в Нови Сад на 5 ноември събра около 20 000 души.
След нападение срещу тихо бдение, свързвано с местни активисти на партията на президента Александър Вучич (СПП), студентите окупираха своите факултети в Белградския университет.
До края на годината студентите вече бяха ангажирани почти във всички университети и станаха водеща сила на националните протести.
Вучич обеща прозрачност и подкрепа за младите, но демонстрациите продължиха да набират сила.
На 22 декември над 100 000 души изпълниха улиците на Белград.
Ескалация на напрежението
Докато блокадите продължаваха, зачестиха и нападенията срещу протестиращи, включително побой над студенти с бейзболни бухалки.
Премиерът Милош Вучевич подаде оставка, предизвиквайки правителствен колапс.
Президентът бързо назначи нов кабинет и премиер, докато студентите обикаляха страната с велосипеди и походи, търсейки подкрепа сред населението в крепостите на управляващата партия.
Продължаващи протести
Малко преди голям опозиционен митинг, привърженици на Вучич издигнаха лагер от бели палатки пред президентството, охраняван от полицията.
Въпреки това протестите не спряха – на 15 март в Белград се събраха около 300 000 души.
Паралелно нараснаха и контрапротестите, а през август избухнаха сблъсъци между маскирани партийни активисти, демонстранти и полиция.
Бяха нападнати офиси на СПП, десетки протестиращи бяха арестувани, а правозащитници обвиниха властите в прекомерна сила.
През цялото време Вучич наричаше протестиращите "чужди агенти" и "заговорници", а проправителствените медии разпространяваха конспиративни версии, според които срутването на козирката било саботаж.
През септември 13 души, включително бившият министър Весич, бяха обвинени за инцидента.
Паралелно се провеждат антикорупционни разследвания и проверка от ЕС за злоупотреби с европейски средства.
Никой от обвиняемите не е в ареста, докато няколко студенти и активисти все още остават зад решетките след протестите, информира БГНЕС.
"Една година по-късно никой не е понесъл отговорност", заявиха организаторите, призовавайки за "най-голямото възпоменателно събиране" на 1 ноември.
Снимка: Reuters
Румен Радев назначи нови четирима заместник-министри
Къде в София остават без вода на 19 май?
В планините е облачно, с мъгли и слаб вятър
Устата като инструмент – отваряне на бутилки и опаковки със зъби
Бебето и екраните - кога е твърде рано?
ЕМА следи огнище на хантавирус на круизния кораб: какво трябва да знаем
Хибридни имунни клетки ускоряват зарастването на костните счупвания
Радиоактивен „поздрав“ от свръхнови е открит във вечните ледове на Антарктида
Уникално откритие: Може да помогне на хората да живеят до 200 години без рак
Десетгодишно търсене на извънземни сигнали сред 70 000 звезди завърши без резултат
Има ли нещо сензационно в новите файлове за НЛО?
В крачка: Спипаха двама, докато крадат от кола на крайбрежна алея във Варна
Разбиха леговище на дилър в центъра на Варна
15-годишно момиче от Варна с приз на международен конкурс за нокти
Варненец бере душа след тежка катастрофа на пътя за кв. "Боровец"
Един човек е загинал във "войната" по пътищата за денонощие у нас
Най-продаваният електромобил в Германия от началото на годината е на Skoda
Samsung Electronics води последен опит с профсъюза да спре най-голямата стачка в историята си
Платежният баланс и преките инвестиции ще са на фокус през седмицата
„Майкъл“ си върна първото място в боксофиса в САЩ след четири седмици на екран
преди 6 месеца