Украинците трудно намират работа в Германия, някои дори и не търсят

Александра Федоша живее в Остфилдерн, провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Преди три години тя и семейството ѝ напускат Украйна, бягайки от войната. В момента Александра работи в офис на компания, която произвежда подправки, изнасяни и за Източна Европа. Украинският ѝ език ѝ дава допълнително предимство в работата.

Тя е доволна от работата си, разказва АРД. В Украйна имала собствена фирма за търговия на едро с пясък и чакъл. В Германия обаче трябвало да започне отначало – работила първо като продавачка. Но – както казва самата тя – определено е по-добре да работиш, отколкото да получаваш социални помощи. Дипломата ѝ на икономистка била призната без големи проблеми.

Съпругът ѝ Руслан обаче нямал такъв късмет. Той бил в Украйна зъболекар, а в Германия получил възможността да работи само като дентален асистент, защото дипломата му така и не е била призната. Той не спира да се бори и се надява на съдействието на експерт, който да направи сравнение между учебните планове в Германия и в Украйна.

Някои не могат да работят, други не искат

През юли т.г. в провинция Баден-Вюртемберг е имало 68 200 работоспособни украинци, получаващи социални помощи (т.нар. Bürgergeld). Повечето от тях обаче – над две трети – не са на пазара на труда, защото се обучават, посещават интеграционни курсове или пък са заети с грижите за деца или за възрастни хора.

През май квотата на заетост при украинците в Баден-Вюртемберг е била 36,5 процента, информира АРД, т.е. работещите са били повече от една трета. По този показател Германия заема средна позиция в сравнение с другите европейски страни. В Дания например украинците много по-бързо започват работа.

Както обяснява пред германската обществена медия Юлия Косякова от Федералната агенция по труда, в Дания обаче става дума за нископлатени работни места и лоши условия на труд.

"Има държави като Швейцария или Норвегия, където квотата на работещите украинци не е висока. Но те, както и Германия, залагат на устойчивостта, т.е. първо на усвояването на езика, което в дългосрочен план се отразява положително и води до трайно по-високи квоти на работещите".

Александра Федоша и съпругът ѝ Руслан смятат, че е напълно нормално и двамата в семейството да работят. Но те знаят за случаи, в които украински бежанци ясно заявявали, че предпочитат да получават социални помощи, вместо да си търсят работа. Според тях обаче, подобни хора са по-скоро изключения.

Помощи за убежище вместо социални помощи

Бежанците от Украйна, които са пристигнали в Германия от април насам, в бъдеще няма да получават повече социални помощи, а ще получават т.нар. помощи за убежище. За човек без семейство това означава, че в бъдеще ще получава 441 евро на месец, вместо досегашните 563 евро. Идеята е – по-ниските помощи да мотивират украинските бежанци по-бързо да започват работа.

Според Косякова няма пряка връзка между размера на помощите и това дали украинците в Германия работят – други причини играели по-голяма роля.

"Това естествено са индивидуалните фактори – като например дали знаят езика, дали са признати удостоверенията за професионална квалификация, за жените – възможностите да разчитат на грижи за децата, а от общоикономическа перспектива е важно и икономиката да оказва съдействие. Просто в момента положението с конюнктурата е лошо и това естествено води до по-лоши шансове за новопристигналите за интеграция на пазара на труда", казва тя, цитирана от DW.

Да търсиш работа напразно

В Щутгарт Наталия Бриненко така и не е намерила работа на пазара на труда. Тя пристига в Германия през април 2022 година. Била е учителка по украински в продължение на 24 години и би искала и в Германия да работи с деца – например в някоя детска градина или като асистентка в училище.

Бриненко вече има нужния опит, разказва АРД: тя е работила безплатно месеци наред в едно основно училище и в една детска градина – доброволно и като стажантка. Но изглежда почти невъзможно да си намери истинска работа със съответното заплащане.

Написала е безброй молби за работа, но е получила само откази или изобщо никакъв отговор. А би предпочела да работи и да не разчита на помощи.

"Има голяма разлика между това да получаваш пари и да изкарваш пари. Бих искала да печеля парите си", казва Бриненко, цитирана от АРД. Тя още не е изгубила надежда да си намери работно място и в бъдеще да не зависи от държавните помощи.

Снимка: БГНЕС