Ужасът в Судан придобива заплашителни размери

"Централен Дарфур е хуманитарна пустиня", казва Христос Христу, директор на помощната организация "Лекари без граници", за последствията от започналата преди година война в Судан. Условията в бежанските лагери в един от най-засегнатите региони са катастрофални - липсват вода, храна и всякакви други материали.

Хигиенните условия също са катастрофални. Христу се обърна с призив към международната общност в платформата Х да окаже по-голяма помощ.

Около 18 милиона души гладуват, съобщи преди няколко седмици Световната програма по прехраната на ООН. Повечето от тях се намират в региони, почти недостъпни за неправителствените организации. Заплахата от хуманитарна катастрофа е голяма.

От април миналата година насам в Судан враждуват две големи военни групировки – суданската армия (SAF) и опозиционните "Сили за бързо реагиране" (RSF), както и множество свързани с тях милиции и отцепнически формирования. Конфликтът избухна от това, че командирът на RSF Мохамед Хамдан Дагло отказа да подчини своите части на заповедите на SAF, макар това да беше договорено в преговори.

Но и редица цивилни лица допринасят за насилието, казва журналистът Осман Миргани. Въпреки сключеното през декември 2022 година рамково споразумение, някои политици искат на всяка цена да наложат интересите си, поради което са се свързали с военните групировки в страната.

"За съжаление, всички политически партии се опитват да запазят властта си непременно, включително с цената на война", допълва Миргани.

В името на амбициите си двете страни очевидно не обръщат внимание на опасността от хуманитарна катастрофа, казва Марина Петер, която изследва Судан. Заради битките и тяхното отражение селяните в много части на страната вече не могат да отглеждат нищо. Освен това, в традиционно плодородни региони като Джазира и Бели Нил реколтата и други хранителни продукти се унищожават умишлено. От RSF например умишлено палят складовете със зърно в районите, в които господстват. А целенасочено се пречи и на достъпа до хуманитарна помощ.

Към всичко това се добавят и международните интереси във войната, казва Марина Петер. Египет например подкрепя редовната армия на SAF.

"Правителството в Кайро се отнася много скептично към възможността за мирна революция и формиране на цивилно суданско правителство. То поддържа такава форма на управление, каквато има и в Египет, т.е. военно ръководство с демократично лице", посочи Петер.

Обединените арабски емирства пък залагат на RSF и на техния командир Мохамед Хамдан Дагало.

"В Судан има много златни залежи", посочва тя, цитирана от DW.

Продажбата се извършва основно през ОАЕ, а RSF отдавна са създали организация по добива и транспортирането на ценния метал. Освен това ОАЕ са твърд противник на политическия ислям и искат на всяка цена да попречат на власт в Судан да дойде отново някой отявлен ислямист.

Снимка: БГНЕС