Година след руската окупация: Жителите на Изюм живеят страх от нови убийства и мъчения

От високоговорители на централния площад в украинския град Изюм звучи популярна местна песен, в която се пее "Аз съм в рая". Фасадата на кметството изглежда прилично, но отвътре всичко е изгоряло. Отсрещната сграда е с разрушени последни етажи и покрив.

И в покрайнините на града войната е оставила следи. Щетите далеч не са поправени. "Все още нямаме прозорци и покривът е счупен", казва Людмила, която живее в покрайнините на Изюм и се грижи за цветята на централния площад в града. 

"Никой няма да го поправи, а ние нямаме достатъчно пари да се справим сами", каза тя. Затова на мястото на прозорците са заковани дъски, разказва в свой репортаж германската обществено-правна телевизия АРД. Семейството на Людмила обаче се притеснява, че ако не възстановят прозорците, през зимата ще студуват.

Такава е ситуацията в Изюм точно една година след освобождението му от руската окупация. Людмила разказва, че е щастлива, че украинските войски са ги освободили. Тя и семейството ѝ прекарали по-голямата част от времето на окупацията в мазето. Стреляло се постоянно.

Много други хора в града предпочитат да не говорят за този период. В момента Русия отново напада Източна Украйна - в региона на Купянск.

Местните се надяват, че руснаците няма да се върнат повече в града, че отбранителните позиции са достатъчно добри. "Ако се върнат, ще правят пак същото като първия път - ще убиват и изнасилват", казва 32-годишният Вячеслав, който е загубил единия си крак на фронта.

Володимир Мазюкин, заместник-кмет на града, потвърждава, че страховете са съвсем реални. 11 хиляди души са се завърнали в Изюм след края на окупацията, уточнява АРД. Всички те знаят какво би означавала нова окупация. А именно: нови мъчения.

"Преди година открихме 449 тела на цивилни в общ гроб", разказва Мазюкин, цитиран от DW.

Хората в Изюм успели да погребат достойно 150 от убитите, които са били открити в масови гробове. По всички други случаи още текат разследвания, пише АРД. Според Мазюкин има и друга причина хората да не искат да говорят за окупацията - случаите на колаборационизъм. 

Снимка: архив, БГНЕС