Тежката съдба на перуанските жени: На всеки 48 часа една губи живота си след насилие

През март 2023 г. в центъра на Лима, Перу бившият приятел на Катерине Гомес се приближава до нея, залива я с бензин и я подпалва със запалката си. Младата жена получава тежки изгаряния по 60% от тялото си. Само седмица по-късно Катерине издъхва от раните си.

След това ужасяващо убийство политическата криза в Перу, която седмици наред бе водеща тема в медиите, остана на заден план. Жестоката смърт на жената предизвика дълбок шок в обществото. Не на последно място и защото 21-годишният заподозрян е все още на свобода. Той успял да избяга спокойно, без да е преследван от нито един полицай. Чак шест дни след нападението била издадена заповед за ареста му. Но той и до ден днешен не е открит.

Престъплението носи много от характеристиките на т.нар. фемицид. Един мъж, който вероятно е искал да отмъсти заради това, че партньорката му го е напуснала. Една държава, която дълго време е гледала пасивно на случващото се. Едно убийство, което засега остава ненаказано.

"Фемицидът на Катерине Гомес в никакъв случай не е изолиран случай, той напълно отговаря на съществуващия модел в обществото. В Перу все още мнозина смятат, че жените са подчинени на мъжете и им принадлежат. И винаги, когато някоя жена наруши тези стереотипи, се случват подобни ужасяващи истории", казва Мелиса Гилен, активистка на неправителствената организация "Мануела Рамос", която от 1978 насам се бори за правата на жените в Перу.

На всеки 48 часа в Перу по една жена умира от насилие. Миналата година перуанските власти са регистрирали 137 фемицида, 51 насилствени убийства и още 111 опита за убийства на жени. Подадени са били и 5380 сигнала за изчезнали лица, голяма част от които са момичета и млади жени. Някои от тях и до днес не мога да бъдат открити. Според Гилен ужасяващият рекорд се дължи и на липсата на превенция.

"Трябва да има повече информация и обучение в началните училища. Ще имаме нужда от устойчива кампания срещу фемицидите и от важна конфронтация с обществото на т.нар. мачовци, което денонощно се пропагандира от всички медии. Нуждаем се от социална и културна промяна, която да не толерира повече подобни деяния, а и от прекратяване на безнаказаността, защото тя изпраща посланието, че жените в тази страна са беззащитни", смята тя.

Мелиса Гилен припомня, че преди четири години е било проведено национално проучване, в което над половината анкетирани толерират насилието срещу жени, достигнали пълнолетие. Един от всеки трима смята, че е подходящо да има наказание за жена, която е изневерила на партньора си. А всеки четвърти вярва, че жените трябва да правят секс, ако мъжете желаят това.

"Има закони за преследване на убийците на жени, но твърде често те не се прилагат. Нерядко властите обвиняват жените за извършеното срещу тях. В случая с Катерине Гомес дори един министър каза, че "Ние, жените, сме си виновни, щом сме избирали такива партньори", разказва Мелиса Гилен, цитирана от DW.

Убийствата на жени като това на Катерине Гомес далеч не са изолиран феномен в Латинска Америка и на Карибите. В този регион през 2021 е имало 4473 убийства на жени. Това означава, че на ден е имало по 12 смъртни случая. Страните с най-висок брой фемициди на 100 000 жители са Хондурас, Доминиканската република, Салвадор, Боливия, Бразилия.

Снимки: БГНЕС