Геофизик обясни защо земетресенията в Турция и Сирия са толкова разрушителни

1 / 20

Мащабите на земетресението - хиляди лични трагедии

Снимка: БГНЕС

Анадолската и Арабската тектонска плоча, които се разминават с по около два сантиметра годишно, са причинили последните опустошителни земетресения в Турция, казва пред АРД геофизикът Шарлоте Кравчик от Потсдам.  

"Земята започва да се тресе, когато това равномерно движение на плочите по някаква причина бъде възпрепятствано. В такъв случай се натрупва тектонично напрежение, което предизвиква земетресение, когато достигне до критичната точка", поясни тя. 

Арабската тектонска плоча е една от трите големи плочи, които през последните столетия се движат на север - към Евразийката плоча. Другите две са Африканската и Индийската. Последните опустошителни земетресения в Турция се случиха над разлома между въпросната Арабска плоча и Анадолската микроплоча. Според Кравчик от близо 900 години над този разлом е относително спокойно.

Геофизикът припомня, че сегашното разрушително земетресение в Турция се е случило на 10-15 километра под земната повърхност, което обяснява огромните щети. 

"Такива трусове на 50 или 100 километра дълбочина биха били усетени, но в никакъв случай не биха нанесли подобни щети", твърди тя.

"Всички ние мечтаем някой ден да можем по-добре да предвиждаме вероятността от земетресения и извършваме трескава изследователска дейност", категорична е Кравчик. Тя е на мнение, че за да се разработят системи за ранно предупреждаване, е необходимо добре да се опознаят предшестващите феномени от тектоничен характер в съответния регион. Така например, ако в един регион се наблюдават многобройни малки трусове, които постепенно зачестяват, това може да бъде индикация за предстоящ сериозен земетръс. За целта обаче е необходимо дългогодишно наблюдение и добро познаване на характерните особености в този регион, пише DW.

Шарлоте Кравчик признава, че в измерванията на сеизмолозите има бели петна. Един от начините те да бъдат запълнени е използването на подземните оптични кабели като сеизмологични сензори.

"Ако съумеем да събираме такива данни на големи разстояния, ще можем да запълним част от празнините в измерванията си. Това пък ще ни помогне да преценяваме дали един феномен е критичен, дали е предвестник на нещо по-голямо, или пък е нормално явление", отбеляза тя.