Бившият германски канцлер Ангела Меркел разкритикува отбранителната политика на собственото си правителство и се обяви за решение на войната в Украйна чрез преговори.
В интервю за вестник "Ди Цайт", публикувано, Меркел заяви, че войната в Украйна "един ден" ще приключи с преговори. Бившият канцлер не пожела да уточни условията, при които би приветствала мирно споразумение, но отхвърли "диктаторски мир".
Меркел заяви също, че въпреки ангажиментите към НАТО, за Берлин не е било възможно да инвестира целевите 2% от БВП във въоръжените сили - нещо, което предизвика многократни, остри критики от страна на американски президент (2017 - 2021) Доналд Тръмп.
"Не направихме достатъчно за възпирането чрез увеличаване на разходите за отбрана", каза Меркел, цитирана от БГНЕС.
Тя призна, че Германия "е трябвало да реагира по-бързо на агресивността на Русия", и добави, че макар нейният консервативен блок ХДС/ХСС да е единствената група, която е включила целта за НАТО в правителствената си програма, самата тя също "не произнася пламенна реч за това всеки ден".
Въпреки това Меркел не пожела да се дистанцира от други политики, въпреки месеците на критики. Така например тя защити решението за продължаване на строителството на газопровода "Северен поток 2" от Русия към Германия, което нейният наследник на поста канцлер, Олаф Шолц, в крайна сметка реши да спре дни преди началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари.
Меркел заяви, че Украйна също е имала голямо желание да остане транзитна страна за руския газ. Решението да не се напредва с газопровода в комбинация с мирното споразумение от Минск щеше "опасно да влоши" климата с Русия, добави тя.
Енергийната зависимост на Германия от Русия се дължи на по-малкото количество газ от Нидерландия и Обединеното кралство, както и на ограничения добив в Норвегия, добави тя. "Щеше да се наложи да се вземе решение за закупуване на по-скъп втечнен природен газ от Катар или Саудитска Арабия, тъй като САЩ бяха на разположение едва по-късно като страна износител", каза Меркел.
Меркел заяви, че стъпка в тази посока би влошила значително конкурентоспособността на Берлин.
Снимка: БГНЕС
МВР: Антисемитският инцидент е бил в Банско, замесени са непълнолетни
Кой е методът за разчистване на дома, за който всички говорят?
Нинова: Издигането на Радев за президент е най-голямата ми политическа грешка
Атика е загубила 42% от горите си заради пожари само за 10 години
Фруктозата подпомага метастазирането рака на яйчниците
Кърменето дава това, което никое друго хранене не може
Как да се предпазим от опасните последици на жегата?
Как гонореята води до стеснение на уретрата при мъжете?
Кашалотите са най-шумните животни на планетата
Краят на света според Бредбъри: Избегнахме ли ядрена катастрофа на 4 август 2026 г.
Най-голямата дигитална камера в света, тази на „Вера Рубин“, засне над 650 000 галактики
В „гробището“ на Млечния път се крият 170 млн. черни дупки?
Електронната шофьорска книжка влиза в сила от 2030 г. в ЕС
Продължаваме да сме с най-ниската минимална работна заплата в ЕС
Ново 20: Полицаи се маскират като растения, за да ловят шофьори-нарушители
Внимание! Магнитна буря връхлита Земята днес и утре
За първи път: ултрамаратонец пробяга "Ком-Емине"
Може ли България да стане хъб за трансфер на технологии от Азия към Европа?
Развиващите се икономики могат да спечелят повече и да загубят по-малко от изкуствения интелект
България може да привлече инвестиции в нови производства при подобряване на бизнес средата
Иран обмисля дали да позволи на европейските страни да премахват мини в Ормузкия проток
преди 3 години