Расизмът в Китай: Чернокож е заплашен да бъде изяден по време на локдаун

Олуфеми емигрира от Нигерия в Китай, когато е на 17 години, за да учи. Вече живее в азиатската държава от 13 години и говори мандарин перфектно. Дори нарича Китай свой дом. Въпреки това, често се чувства аутсайдер заради цвета на кожата си. "Постоянно ми се напомня, че съм чернокож, че съм африканец - държат да съм наясно, че съм различен от всички останали", казва мъжът. Дори в китайските мегаполиси чернокожите често са подлагани на тормоз.

Олуфеми получава едно конкретно послание - тъмната кожа е по-лоша. Проблемът е най-осезаем, когато си търси работа. "Случвало ми се е директно да ми се каже: "Съжаляваме, но търсим бели хора"."

Официалната позиция на правителството е, че държавата поддържа нулева толерантност към расизма. Но истината е, че не се предлага почти никакво образование по тези въпроси. Олуфеми не иска да обвинява китайците в расизъм. Вместо това, той говори за невежество. "Те не мислят върху това как ще се почувства човекът и не им минава през ума, че може би нещо не е наред, когато извикат "Чернокож!” на някого на улицата”.

През 2016 никой не обърна особено внимание на популярна китайска реклама на перилен препарат. В нея китайка слага в устата на чернокож мъж капсула с перилен препарат и го набутва в пералня, след което я затваря. След кратко пране от пералнята излиза блед азиатец, който намига на камерата, а жената е видимо доволна. На въпроси на чуждестранни медии от компанията отговарят, че не виждат какъв е проблемът.

Година по-късно изложба в Ухан шокира чуждестранен турист. Тя се казва "Лицето е отражение на духа” и сравнява чернокожи с животни. Снимка на възрастен мъж е поставена до изображение на маймуна. Дете с отворена уста е изложено до горила с отворена уста. Музеят премахна изложбата едва след като получава оплаквания от някои африкански посолства.

Расизмът става все по-сериозен проблем по време на Ковид-19. През пролетта на 2020 година няколко нигерийци, които живеят в Гуанджоу, се разболяват от коронавирус. Реакцията на градската управа е да тества всички чернокожи в града за Ковид-19 и да ги карантинира. Мнозина дори са изгонени от домовете си и са принудени да живеят в хотели или на улицата.

В Китай тези действия на властите само влошават отношението към африканците, които биват възприети като носители на вируса. Външното министерство на Китай отново съобщава, че поддържа нулева толерантност към расизма, пише DW.

Колко малко се прави за разрешаването на този проблем потвърждава и Джакоби Кинзи. Той живее в Шанхай и е там и по време на тежкия локдаун, когато на 25 милиона души е забранено да напускат жилищата си. "Повечето хора имаха храна в апартаментите си само за една седмица, така че почти всички останаха без продукти след това”, казва той. В общ чат жителите на блока, в който живее Джакоби, обсъждат как да си набавят храна. "Тогава един от съседите написа "Може да изядем черния от седмия етаж"", спомня си Кинзи.

Той е единственият чернокож в целия блок, където атмосферата е много напрегната заради локдауна. "Помислих си, че този човек може да се шегува, но може и да е сериозен”, спомня си Кинзи. "Не ме яжте”, отговаря той в груповия чат. Приятелите му разпространяват хронологията от чата. Молбата на Кинзи тогава се превръща в цинична шега сред чужденците в Китай.

Нещо, което учудва много африканци, е, че когато китайците станат жертва на расизъм, те реагират много остро. Когато през миналата година западни компании показаха китайски модели с много издължени очи, това се превърна в голям скандал. Фотографът, направил снимките за френската луксозна марка "Диор", беше обвинен, че унижава китайците и се наложи публично да се извини. Германският автомобилопроизводител "Мерцедес" също се наложи да изтегли една своя реклама заради обвинения в расизъм.

"Би било добре, ако китайците вземаха същите неща предвид, когато представят африканци”, казва Олуфеми. Но без осведоменост за проблема и без дискусия по въпрос, това изглежда ще бъде трудно за постигане в Китай. Още повече, след като настоящият режим издига на пиедестал етнонационализма.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК