Руски експерт: Кремъл е №1 в света по износ на страх и терор

За да спечели войната срещу Запада, Москва не се нуждае от войници, твърди вестник "Правда". Успехът бил много по-гарантиран, ако врагът бъде "уморен от глад" и се вкарат в употреба терористични методи. Най-първо трябвало да се завърти кранчето с газ, "особено за бедните и слабите". Като такива вестник "Правда" посочва България и Румъния, предава DW.

Освен това трябвало да се задълбочи "продоволствената криза", по възможност чрез превземането на плодородния украински чернозем от Русия и отрязването на достъпа до Черно море.

В същото време, според "Правда", Русия трябва да се научи да снабдява гражданите си само с храна и енергия. Услугите вече не били толкова важни. "Ако извадим сектора на услугите от брутния вътрешен продукт, руската икономика е сравнима с германската и по-близка до японската."

"Премахване на проамериканските елити"

Европейският елит трябвало насилствено да се превърне в проруски,  за което с войнствено опиянение настоява колумнистката Любов Степушова: "Активните действия на Руската федерация ще осигурят изцяло нова организация на световната икономика и ще отстранят проамериканските елити от ключови постове в Европа. Основата на американската икономика - фондовият пазар - ще се срине, което ще хвърли страната в дългосрочна икономическа криза и ще я изправи до ръба на пропастта. Това ще бъде победа на Русия над САЩ, която ще ги превърне в чисто регионален играч", пише тя.

Този текст по категоричен начин потвърждава възгледите на руския експерт Сергей Медведев, обобщени в статия на критичния към Кремъл вестник "Новая газета Европа", излизащ в чужбина. Медведев смята, че износът на страх и терор винаги е бил единственият продукт, с който Русия се профилира в света. Авторът цитира философа Борис Гройс, който веднъж отбелязал, че Русия е нещо като "подсъзнанието на Европа", в което континентът помества "своите скрити спомени и страхове, страховете от ирационалното, необяснимото". В старите филми за Джеймс Бонд, руските злодеи винаги са "коварни и същевременно съблазнителни". Грета Гарбо демонстрира това в ролята си на лоялната комунистка "Ниночка" от 1939 година.

"Или се страхувате, или живеете в Русия"

За "бизнеса на Русия със страха говори и руският писател Владимир Сорокин в свое интервю от 2002 година. Той прави следното признание: "Вече съм преживял всички страхове. Върху главата ви може да се стовари тухла. Така че, какъв е смисълът да се страхувате? Или се страхувате, или живеете в Русия." По онова време този текст все още можеше да се възприема като ирония.

Сергей Медведев изтъква, че ранният Съветски съюз определено е дал тласък на изкуството и културата, като се е превърнал в символ на социалното пробуждане. Най-късно през 80-те години на миналия век обаче тази утопия е избледняла. "Съвременна Русия е прекалено слаба, за да изгради нов свят, но достатъчно опасна и интегрирана в глобалната инфраструктура, за да разруши стария, заплашвайки го с катаклизми, нестабилност, нови войни и ядрени катастрофи."

"Тероризмът обикновено е оръжието на слабите"

Поради липса на военна и икономическа мощ Путин сега разчита на "износ на страх", като иска да предизвика колкото се може по-голям хаос на Запад. "Тероризмът обикновено е оръжие на по-слабите - палестинци, ислямисти, левичари - които се опитват да проникнат в големи системи и използват асиметрични методи, за да навредят на превъзхождащ ги враг."

С тезата си, че Русия е "подсъзнанието" на Европа, Гройс има предвид образованите висши класи в Москва и Санкт Петербург, които са напълно "европеизирани" в противовес на селското мнозинство в Русия. За малцината богати и образовани руснаци Европа е била формиращата сила. Традиционната руска култура е потънала в "подсъзнанието" им и се е възприемала като чужда, пише Гройс през 1992 г. в своето есе "Търсенето на руската национална идентичност".

По-нататък някои славянски патриоти обявили това "подсъзнание" като "алтернатива на високата култура". "За тези славянофили руският подсъзнателен живот, който се развива извън историята, гарантира идеалната цялост, към която 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК